— Камбъл — продължава да ме притиска безжалостно тя, — не можеш да очакваш от едно дете да се грижи само за себе си.
Връщам се в кабинета си. Съдия ме следва, като спира за миг от вътрешната страна на прага.
— Това не е мой проблем — заявявам, затварям вратата, заключвам я и започвам да чакам.
Сара
1990 г.
Посинялото място е с размера и формата на четирилистна детелина, точно между лопатките на Кейт. Джес е този, който го открива, когато и двамата са във ваната.
— Мамо — пита той, — това означава ли, че Кейт е щастливка?
Отначало се опитвам да го измия, защото решавам, че е мръсно, но не успявам. Двегодишната Кейт, предметът на този оглед, се взира в мен с порцелановите си сини очи.
— Боли ли? — питам я и тя поклаща глава.
Някъде в коридора зад гърба ми Брайън ми разказва как е минал денят му. От него се излъчва слаб мирис на дим.
— Значи, онзи си купил кутия скъпи пури — не спира той — и ги застраховал за петнайсет хиляди долара срещу изгаряне. В следващия момент застрахователната компания получава иск, в който пише, че всички пури са били загубени в поредица от малки пожари.
— Изпушил ги е? — питам, докато изплаквам сапуна от косата на Джес.
Брайън се обляга на касата на вратата.
— Да. Но съдията решил, че компанията е застраховала пурите срещу огън, без да определи кое е приемлив огън.
— Ей, Кейт, сега боли ли? — пита Джес и притиска силно палеца си върху посинялото място върху гръбнака на сестра си.
Кейт надава вой, люшва се и ме залива цялата с вода. Изваждам я от ваната — хлъзгава е като риба — и я подавам на Брайън. Притиснали русите си рошави глави една до друга, двамата много си приличат. Джес прилича повече на мен — слаб, мургав, мозъчен тип. Според Брайън така знаем, че семейството ни е пълно: и той, и аз си имаме свой клонинг.
— Излизай от ваната на мига — обръщам се към Джес.
Той се изправя — хлъзгаво четиригодишно момче — и успява да се препъне, докато се опитва да се прехвърли през широкия ръб на ваната. Удря си силно коляното и избухва в плач.
Увивам го в хавлия и го успокоявам, докато се опитвам да продължа разговора със съпруга си. Това е езикът на брака: морзова азбука, прекъсвана от къпане, вечери и приказки преди лягане.
— И така, кой те призова? — питам Брайън. — Защитата ли?
— Обвинението. Застрахователната компания платила парите, а после накарала да го арестуват за двайсет и четири палежа. Аз бях техният експерт.
Брайън, професионален пожарникар, може да влезе в някоя сграда, която е цялата почерняла, и да намери мястото, откъдето са тръгнали пламъците: овъглен цигарен фас, оголена жица. Всеки холокост започва с въглен. Просто трябва да си наясно какво да търсиш.
— Съдията е прекратил делото, нали така?
— Съдията му издаде двайсет и четири последователни присъди — оповестява Брайън, оставя Кейт на пода и започва да й облича пижамата.
В предишния си живот бях адвокат по граждански дела. В един момент наистина вярвах, че искам да бъда такава — но това беше преди едно едва проходило дете да ми подари шепа смачкани теменужки. Преди да разбера, че детската усмивка представлява татуировка: неизличимо произведение на изкуството.
Това влудява сестра ми Сузан. Тя е финансова вихрушка, която помете стъкления покрив на Банка Бостън, а според нея аз съм пилеене на еволюцията на мозъка. Според мен обаче половината от битката е да разбереш кое е добре за теб, а аз съм много по-добра като майка, отколкото щях да бъда като адвокат. Понякога се чудя дали само с мен е така, или има и други жени, които разбират къде трябва да бъдат, като не отиват никъде.
Вдигам поглед от Джес, когото подсушавам в момента, и виждам, че Брайън ме гледа.
— Не ти ли липсва, Сара? — пита тихо той.
Увивам сина ни в хавлията и го целувам по темето.
— Колкото някоя клоака — отвръщам.
Когато се събуждам на следващата сутрин, Брайън вече е тръгнал за работа. Работи два дни, после две нощи и почива четири дни и нощи, а после цикълът се повтаря. Поглеждам към часовника и осъзнавам, че вече е минало девет. Невероятно, но децата не са ме събудили. Навличам хавлията си и се втурвам по стълбите към долния етаж, където заварвам Джес да си играе на пода с кубчета.
— Ядох закуска — осведомява ме. — Направих и на теб.