Вярно, цялата кухненска маса е покрита с разпилени овесени ядки, а един плашещо нестабилен стол е поставен под шкафа със зърнените закуски. Ивица от мляко води от хладилника към купата.
— Къде е Кейт?
— Спи — отвръща Джес. — Опитах се да я побутна и всичко.
Децата ми са като будилници; новината, че Кейт спи до толкова късно, ме кара да си спомня, че напоследък е хремава, и се питам дали затова беше толкова уморена миналата вечер. Качвам се по стълбите и извиквам името й. В стаята си тя се завърта към мен и изплува от тъмнината, за да се фокусира върху лицето ми.
— Стани и ми дай усмивка!
Дръпвам щорите и слънцето се излива върху одеялата й. Вдигам я да седне и разтривам гърба й.
— Хайде да те облечем — казвам и изхлузвам горнището на пижамката през главата й.
По гръбначния й стълб като редица от малки сини скъпоценни камъни виждам низ от синини.
— Анемия е, нали? — обръщам се към педиатъра. — Децата на нейната възраст не се разболяват от инфекциозна мононуклеоза, нали?
Доктор Уейн отдръпва стетоскопа си от тесните гърдички на Кейт и дръпва надолу розовата й блузка.
— Възможно е да е вирус. Искам да й взема кръв и да пусна едно-две изследвания.
Тази новина кара Джес, който до момента търпеливо си е играл с войник без глава, да наостри уши.
— Знаеш ли как вземат кръв, Кейт?
— С моливи?
— С игли. Големи дълги игли и те набучват, сякаш те стрелят…
— Джес! — обаждам се предупредително.
— Стрелят? — изписква Кейт. — Ох!
Дъщеря ми, която ми има доверие да й кажа кога е безопасно да пресече улицата, да режа месото й на малки късчета и да я защитавам от всякакви ужасни неща като големи кучета, тъмнина и шумни фишеци, ме гледа с очакване.
— Само една малка игличка — уверявам я.
Медицинската сестра влиза с подноса си, спринцовката, шишенцата и гумения турникет и Кейт започва да пищи. Поемам си дълбоко дъх.
— Кейт, погледни ме.
Виковете й затихват до тихи хълцания.
— Ще е само леко боцване.
— Лъжкиня! — прошепва Джес.
Кейт се отпуска съвсем лекичко. Сестрата я слага на кушетката и ме моли да я държа за раменете. Гледам как иглата се забива в бялата кожа на ръката на дъщеря ми, чувам внезапния писък, но не потича никаква кръв.
— Съжалявам, захарче — казва сестрата, трябва да опитам пак.
Изважда иглата и отново убожда Кейт, която надава още по-висок вик.
При пълненето на първото и второто шишенце Кейт се съпротивлява с всички сили. Когато идва ред на третото, вече е съвсем отпусната. Не знам кое от двете е по-лошо.
Чакаме резултатите от кръвната проба. Джес лежи по корем на килима в чакалнята и прихваща само Бог знае какви микроби от всички болни деца, които минават през кабинета. Искам педиатърът да излезе, да ми каже да заведа Кейт у дома и да я накарам да пие портокалов сок и да размаха пред носа ми рецепта на „Циклор“ като вълшебна пръчка.
Минава цял час, преди доктор Уейн отново да ни повика в кабинета си.
— Има малък проблем с резултатите — казва той. — По-точно, с броя на белите й кръвни телца. Малко по-нисък е от обичайното.
— Какво означава? — на мига се проклинам, задето съм постъпила в юридическо училище, а не в медицинско. Опитвам се да си припомня какво изобщо правят белите кръвни телца.
— Възможно е да има автоимунна недостатъчност. Или просто да е станала грешка в лабораторията — докосва косата на Кейт. — За да сме сигурни, искам да ви изпратя при хематолог в болницата, за да повтори теста.
Мисля си: „Сигурно се шегувате!“. Но вместо това виждам как ръката ми се протяга по своя собствена воля и поема късчето хартия, което ми подава доктор Уейн. Не рецепта, както се надявах, а име. „Илиана Фаркард, болница «Провидънс», Хематология/Онкология“.
— Онкология — повтарям. — Но това е рак.
Зачаквам доктор Уайн да ме увери, че е само част от специалността на лекарката, че лабораторията за кръвни проби и раковото отделение просто са разположени на едно и също място и нищо повече.
Той не го прави.
Диспечерът от противопожарната служба ми съобщава, че Брайън се е отзовал на медицински сигнал. Тръгнал е със спасителния автомобил преди двайсет минути. Поколебавам се и поглеждам към Кейт, отпусната на един от пластмасовите столове в чакалнята в болницата. Медицински сигнал.