— Не — отвръща доктор Берген.
— Ами ако пациентът, подал оплакването, е малолетен? — пита Камбъл.
— До тринайсетгодишна възраст не е необходимо съгласие. До този момент разчитаме на родителите да правят информиран избор за децата си.
— Ами ако не могат?
Той примигва.
— Имате предвид, ако не присъстват физически?
— Не. Имам предвид, ако се стремят към друга цел — цел, която по някакъв начин им пречи да направят избор, съобразен с висшия интерес на това дете?
Майка ми се изправя.
— Възразявам — обявява тя. — Това са само предположения.
— Приемам — заявява съдия Дисалво.
Без нито секунда пауза Камбъл отново се обръща към свидетеля си:
— Родителите ли са тези, които контролират решенията за медицинската грижа на децата си до навършването на осемнайсет години?
На въпроса мога да му отговоря и аз. Родителите контролират всичко, освен ако не си като Джес и не направиш достатъчно неща, с които да ги огорчиш, та да предпочитат да не ти обръщат внимание, вместо да се преструват, че съществуваш.
— Юридически — отвръща доктор Берген, — но след като едно дете влезе в пубертета, макар да не дава официално одобрение, е необходимо да се съгласи с всяка болнична процедура — дори ако родителите му вече са подписали, че са съгласни.
Мен ако питаш, правилото е като неправилно пресичане на улицата — всички са наясно, че не бива да го правят, но това не ги спира.
Доктор Берген все още говори:
— В редките случаи, когато мненията на родител и непълнолетен пациент се различават, Комисията по етика преценява няколко фактора: дали процедурата е с оглед на висшия интерес на детето, какви са рисковете и ползите, възрастта и степента на зрялост на непълнолетния и аргументите, които той или тя представя.
— Комисията по етика на болница „Провидънс“ някога заседавала ли е във връзка с медицинските грижи за Кейт Фицджералд? — пита Камбъл.
— На два пъти — отвръща доктор Берген. — В първия случай, за да й позволи да се подложи на трансплантация на периферни стволови кръвни клетки през 2002 година, когато костномозъчната трансплантация и още няколко лечения се бяха оказали неуспешни. При втория, по-скорошен случай, трябваше да преценим дали е в неин интерес да получи донорски бъбрек.
— Какъв беше резултатът, доктор Берген?
— Препоръчахме Кейт Фицджералд да се подложи на трансплантация на периферни стволови кръвни клетки. Що се отнася до бъбрека, не бяхме единодушни.
— Може ли да обясните?
— Някои от нас смятаха, че на този етап медицинското състояние на пациентката се е влошило дотолкова, че една агресивна трансплантация ще предизвика повече вреда, отколкото полза. Други вярваха, че без трансплантация тя така или иначе ще умре, следователно ползите надделяват над риска.
— Щом в случая с Кейт комисията не е била единодушна, кой решава какво ще се предприеме в крайна сметка?
— В случая на Кейт, понеже все още е непълнолетна, родителите й.
— По време на двете съвещания на вашата комисия във връзка с медицинското лечение на Кейт обсъдихте ли рисковете и ползите за донора?
— Не това беше спорният въпрос…
— А съгласието на донора, Ана Фицджералд?
Доктор Берген ме поглежда съчувствено, което се оказва по-лошо дори от това, да мисли, че съм ужасен човек, задето съм подала молбата. Поклаща глава.
— Не е необходимо да се отбелязва, че нито една болница в тази страна няма да вземе бъбрек от дете, което не желае да го дари.
— Значи теоретично, ако Ана се съпротивлява на това решение, случаят най-вероятно щеше да се озове на бюрото ви?
— Ами…
— Случаят на Ана някога озовавал ли се е на бюрото ви, докторе?
— Не.
Камбъл пристъпва към него.
— Може ли да ни кажете защо?
— Защото тя не е пациентка.
— Наистина ли? — изважда от куфарчето си купчина хартия и я подава на съдията, а после и на доктор Берген. — Това е медицинското досие на Ана Фицджералд от болницата „Провидънс“ през последните тринайсет години. Защо ще има досие там, щом не е пациентка?
Доктор Берген ги прелиства.
— Претърпяла е няколко агресивни процедури — признава той.
„Давай, Камбъл!“ — помислям си. Не вярвам в рицари, които спасяват злочести девици, но се обзалагам, че девиците са се чувствали по подобен начин.