Мисля, че в живота ни има кръстопътища, когато вземаме огромни радикални решения, без дори да го осъзнаваме — както когато преглеждаме заглавията във вестника, докато чакаме на червения светофар, и не забелязваме вана, който предизвиква злополука. Както когато влизаме в магазинче за кафе съвсем случайно и срещаме мъжа, за когото ще се омъжим един ден, докато той претърсва джобовете си за дребни пред щанда. Или това: да заръчате да предадат на съпруга ви, че искате да се срещнете, след като часове наред сте се самоубеждавали, че изобщо не е важно.
— Обадете му се по радиото — казвам. — Предайте му, че сме в болницата.
Утешително е да знам, че Брайън е до мен, сякаш сме двама часовои, двойна линия на защита. В болницата „Провидънс“ сме от три часа и с всяка минута ми става все по-трудно да продължавам да се самозаблуждавам, че доктор Уейн е допуснал грешка. Джес спи на пластмасов стол. Кейт е преминала през още едно травмиращо вземане на кръв и рентгенов преглед на гърдите, защото съм споменала, че е с настинка.
— Пет месеца — казва внимателно Брайън на мъжа, седнал пред него с блок за писане в ръка. После поглежда към мен. — Нали тогава се разболя?
— Така мисля.
Лекарят вече ни е разпитал за всичко — от това, с какво сме били облечени в нощта, когато Кейт е била зачената, до деня, в който за пръв път е успяла да хване лъжица в ръка.
— Първата й дума? — пита той.
Брайън се усмихва.
— Тати.
— Имах предвид кога.
— О! — той се смръщва. — Мисля, че малко преди да навърши една.
— Извинете — намесвам се. — Може ли да ми обясните защо всичко това има някакво значение?
— Просто медицинска история, госпожо Фицджералд. Искаме да научим всичко, което можем, за дъщеря ви, за да разберем какво не е наред.
— Господин и госпожо Фицджералд? — към нас се приближава млада жена в лабораторна престилка. — Аз съм флеботомист. Доктор Фаркард иска да направя коагулационен панел на Кейт.
При звука на името си Кейт примигва в скута ми, хвърля поглед към бялата престилка и пъха ръце в ръкавите на собствената си блузка.
— Не може ли да й вземете кръв с ланцет от пръста?
— Не, това наистина е най-лесният начин.
Внезапно си спомних как, когато бях бременна с Кейт, тя не спираше да хълца. Коремът ми мърдаше часове наред. Всяко нейно движение, дори и толкова малко, ме принуждаваше да правя нещо, което не можех да контролирам.
— Мислите ли — казвам тихо, — че искам да чуя точно това? Когато отидете в кафенето и си поръчате кафе, дали ще ви хареса, ако някой ви даде кока-кола, защото му е по-лесно да я достигне? Ако искате да платите с кредитна карта, ще ви хареса ли, ако ви кажат, че им създавате прекалено много неприятности, затова е по-добре да платите в брой?
— Сара — гласът на Брайън е като далечен вятър.
— Мислите ли, че на мен ми е лесно да седя тук с детето си и да нямам представа какво става или защо правите всички тези тестове? Мислите ли, че на нея й е лесно? Откога човек има възможност да направи това, което е най-лесно?
— Сара — едва когато ръката на Брайън се отпуска върху рамото ми, осъзнавам колко силно треперя.
Още един миг, и жената се отдалечава гневно. Дървените й подметки се удрят шумно по пода. В мига, в който изчезва от полезрението ми, се отпускам уморено, загубила енергията си.
— Сара — чувам Брайън. — Какво ти става?
— На мен ли? Не знам, Брайън, защото никой не идва да ни каже какво й има на…
Той ме взема в обятията си и Кейт се озовава притисната помежду ни като въздишка.
— Шшшт — казва той. Уверява ме, че всичко ще се оправи, и за пръв път в живота си не му вярвам.
Неочаквано доктор Фаркард, която не сме виждали от часове, влиза в стаята.
— Чух, че има малък проблем с коагулационния панел — придърпва си стол пред нас. — Пълният кръвен тест на Кейт показва някои необичайни резултати. Броят на белите й кръвни телца е много нисък — едно точка три. Хемоглобинът й е седем точка пет, хематокритът — осемнайсет точка четири, плателетите — осемдесет и едно точка три нули, а неутрофилите й — нула точка шест. Подобни цифри понякога означават автоимунно заболяване. Освен това промиелоцитите на Кейт са дванайсет процента, а бластите — пет процента, което индикира наличието на левкемиен синдром.
— Левкемия — повтарям. Думата е течна, хлъзгава, като белтъка на яйце.