— Не ви ли се струва странно, че като се има предвид колко е дебела тази папка и преди всичко фактът, че изобщо съществува, Комисията по медицинска етика не е заседавала нито веднъж за цели тринайсет години, за да обсъди това, което е било причинявано на Ана?
— Смятахме, че нейното желание е да бъде донор.
— Нима ми казвате, че ако Ана беше казала, че не иска да дари лимфоцити, гранулоцити, пъпна връв или дори комплект за първа помощ при ужилване от пчела от раницата си, Комисията по медицинска етика щеше да действа различно?
— Знам накъде биете, господин Камбъл — отвръща студено психиатърът. — Проблемът е, че такава медицинска ситуация досега никога не е съществувала. Няма прецеденти. Опитваме се да намерим пътя в движение.
— Нима задачата ви като Комисия по етика не е да разглеждате ситуации, които не са съществували досега?
— Ами… да.
— Доктор Берген, според експертното ви мнение правилно ли е от етична гледна точка да се изисква от Ана Фицджералд постоянно да дарява части от собственото си тяло цели тринайсет години?
— Възразявам! — провиква се майка ми.
Съдията поглажда брадичката си.
— Искам да чуя отговора.
Доктор Берген отново поглежда към мен.
— Честно казано, още преди да разбера, че Ана не желае да участва, гласувах против идеята да дари бъбрек на сестра си. Не мисля, че Кейт ще преживее трансплантацията, а това означава Ана да претърпи сериозна операция без никаква реална причина. В момента обаче мисля, че рискът от процедурите е бил малък в сравнение с ползата, получена от семейството като цяло, и подкрепям избора, който родителите на Ана са направили за нея.
Камбъл се преструва, че обмисля думите му.
— Доктор Берген, каква кола карате?
— Порше.
— И сигурно много си я харесвате.
— Да — отвръща сдържано лекарят.
— Ами ако ви кажа, че преди да излезете от тази зала, трябва да се откажете от поршето си, защото това действие ще спаси живота на съдия Дисалво?
— Това е смешно. Вие…
Камбъл се навежда към него.
— Ами ако нямате избор? Ами ако днес психиатрите просто трябва да правят това, което адвокатите решат, че е с оглед на висшия интерес на някой друг?
Доктор Берген завърта очи.
— Колкото и да се опитвате да сте драматичен, господин Александър, съществуват основни права на донора, ограничения, поставени от медицината така, че по-голямото добро да не смачка пионерите, които спомагат за създаването му. Съединените щати имат дълга и грозна история на изкривяване на информираното съгласие и именно това доведе до законите, свързани с проучването на човешките ресурси. Това не позволява хората да бъдат използвани като експериментални зайчета.
— Тогава кажете ни — настоява Камбъл — как, по дяволите, Ана Фицджералд се е промъкнала през дупките?
Била само на седем месеца, когато в квартала ни имало парти на открито, организирано от всички съседи. Да, толкова лошо, колкото си мислите: желета „Джели-Оу“, кули от кубчета от сирене, танци на улицата на музика, пусната от нечия дневна. Аз, разбира се, не си спомням нищо — стояла съм в една от проходилките, в които слагат бебетата, преди да започнат да ги обръщат и да си чупят главите на пода.
Както и да е, стояла съм в проходилката си, промъквала съм се между масите и съм гледала другите деца, така разправят, и съм загубила равновесие. Улицата ни е наклонена от ъгъла надолу и внезапно колелата се затъркаляли по-бързо, отколкото съм можела да ги спра. Профучала съм покрай възрастните, под барикадата, поставена от ченгетата в края на улицата, за да отклонят движението, и съм се устремила право към голям път, задръстен от коли.
Кейт изникнала сякаш от нищото и хукнала след мен. Някак си успяла да ме сграбчи за гърба на блузката секунди преди да ме удари минаваща тойота.
От време на време някой от съседите споменава за това. Аз го възприемам като единствения път, когато Кейт ме е спасила, вместо обратното.
Майка ми получава първия си шанс да се изяви като адвокат.
— Доктор Берген — започва тя, — от колко време знаете за семейството ми?
— Работя в болница „Провидънс“ от десет години.
— През тези десет години, когато ви запознаваха с някой аспект от лечението на Кейт, какво правехте?
— Съставях препоръчителен план за действие или, ако е възможно, алтернативен.