— А някога е бил едно от най-широко използваните лекарства — отбелязвам. — С катастрофални странични ефекти. И като говорим за това… даряването на бъбрек — процедурата свързана ли е с рискове?
— Не по-големи, отколкото повечето операции — отговаря доктор Чанс.
— Възможно ли е Ана да умре от усложнения при въпросната операция?
— Крайно необичайно е, господин Александър.
— Е, добре, нека предположим, че Ана понесе процедурата идеално. Как това, че има само един-единствен бъбрек, ще й се отрази на останалата част от живота й?
— Няма да й се отрази — отговаря лекарят. — Точно това е най-хубавото.
Подавам му листовка, взета от отделението по нефрология на собствената му болница.
— Бихте ли прочели оцветеното с маркер?
Той отново си слага очилата.
— Увеличен шанс за високо кръвно налягане. Възможни усложнения при бременност — доктор Чанс вдига поглед. — Донорите се съветват да се въздържат от контактни спортове, за да елиминират риска от увреждане на единствения им останал бъбрек.
Преплитам пръсти зад гърба си.
— Знаехте ли, че Ана играе хокей в свободното си време?
Той се обръща към нея.
— Не, не знаех.
— Вратар е. От години — оставям го да осмисли какво означава. — Но понеже донорската процедура е хипотетична, нека се съсредоточим върху онези, които вече са се случили: инжекциите с фактор растеж, даряването на лимфоцити, костния мозък — всички тези безброй лечения, на които Ана е била подложена. Според експертното ви мнение, докторе, какво твърдите — че Ана не е понесла никаква значителна медицинска вреда от въпросните процедури?
— Значителна ли? — той се поколебава. — Не.
— А получила ли е от тях някаква значителна полза?
За един дълъг миг очите на доктор Чанс остават приковани в мен.
— Разбира се — отговаря ми. — Тя спаси сестра си.
С Ана обядваме на горния етаж в съдебната палата, когато влиза Джулия.
— Това частно парти ли е?
Ана й махва да влезе и Джулия сяда, без дори да ме погледне.
— Как си? — пита я.
— Добре — отговаря Ана. — Просто искам да свърши.
Джулия отваря пакет дресинг за салата и го излива над обяда, който си е донесла.
— Ще свърши, преди да си се усетила.
Изрича го и хвърля поглед към мен. Кратък.
Това е достатъчно, за да си спомня аромата на кожата й и мястото под гърдата й, където има бенка във формата на полумесец.
Внезапно Ана се изправя.
— Ще изведа Съдия на разходка — оповестява тя.
— Как ли не! Навън все още има репортери.
— Тогава ще го разходя в коридора.
— Не можеш. Трябва само аз да го разхождам, част от обучението му.
— В такъв случай ще отида да се изпишкам — решава Ана. — Това все още ми е позволено да го правя сама, нали така?
Излиза от съвещателната зала, оставя Джулия, мен и всичко, което не биваше да се случва, но се случи.
— Нарочно ни остави сами — осъзнавам.
Джулия кимва.
— Тя е умно хлапе. Умее да чете по лицата на хората, и то много добре — после оставя пластмасовата си вилица. — Колата ти е задръстена с кучешка козина.
— Знам, знам. Откога моля Съдия да я събира на опашка, но никога не ме слуша.
— Защо просто не ме събуди?
Ухилвам се.
— Защото бяхме хвърлили котва в зона „Не събуждай“.
Джулия обаче дори не се усмихва.
— За теб миналата нощ шега ли беше, Камбъл?
В ума ми изниква старата поговорка: „Искаш ли да разсмееш Бог, направи си план“. И понеже съм страхливец, сграбчвам кучето за каишката.
— Трябва да го разходя, преди да ни повикат обратно в съда.
Гласът на Джулия ме следва до вратата:
— Не ми отговори.
— Повярвай ми, не искаш да чуеш отговора — отвръщам. Не се обръщам. Така поне не виждам лицето й.
Съдия Дисалво ни освобождава в три часа поради седмичния си сеанс по хиропрактика33. Извеждам Ана във фоайето, за да потърсим баща й, но Брайън е изчезнал. Сара се оглежда наоколо изненадана.
— Сигурно са му се обадили за пожар — казва тя. — Ана, аз ще…
Но аз слагам ръка на рамото на Ана.
33
Лекуване на проблеми, свързани с мускулите и костите, посредством манипулации на гръбначния стълб — бел.прев.