Бавно се отпуска напред, прекалено едър за малкото място, и челото му се отпуска на хладната пръчка дърво, която обгражда свидетелското място.
Съдия Дисалво обявява десетминутна почивка, преди Сара Фицджералд да започне кръстосания си разпит, та свидетелят да остане за малко сам. С Ана слизаме до машините за напитки, където можеш да похарчиш един долар за слаб чай и още по-безвкусна супа. Тя седи, подпряла пети на пречката на едно столче, и когато й подавам чаша горещ шоколад, я оставя на масата, без да отпие.
— Никога не съм виждала баща си да плаче — казва тя. — Майка ми да, тя постоянно плаче заради Кейт. Но татко — е, ако е имало моменти, когато е рухвал, го е правил някъде, където да не го виждаме.
— Ана…
— Мислиш ли, че аз съм виновна? — пита тя и се извръща към мен. — Смяташ ли, че не биваше да го моля да идва днес?
— Съдията щеше да го помоли да даде показания, дори и ти да не беше — поклащам глава. — Ана, и ти ще трябва да го направиш.
Тя ме поглежда и застава нащрек.
— Какво да направя?
— Да дадеш показания.
Тя примигва.
— Шегуваш ли се?
— Мислех, че ако баща ти подкрепи решението ти, съдията със сигурност ще отсъди в твоя полза. За беда обаче не стана така. Още повече нямам представа какво ще каже Джулия — но дори и да е на твоя страна, ще трябва да убедим съдия Дисалво, че си достатъчно зряла да направиш този избор сама, независимо от родителите си.
— Имаш предвид, че ще трябва да застана там? Като свидетел?
Винаги съм знаел, че в един или друг момент Ана ще трябва да свидетелства. В случаите, свързани с еманципация на малолетен, е логично съдията да изслуша малолетния. Ана може и да се дърпа и страхува от даването на показания, но вярвам, че подсъзнателно иска да го стори. Защо иначе ще си прави труда да заведе дело, ако не за да се увери, че най-после ще може да каже това, което мисли?
— Вчера ме успокои, че няма да свидетелствам — напомня ми Ана с раздразнен тон.
— Сгреших.
— Наех те, за да кажеш ти на всички какво искам.
— Не става така — обяснявам. — Ти започна делото. Ти искаше да си някой друг, а не човекът, който семейството те принуждаваше да бъдеш през последните тринайсет години. Следователно се налага да дръпнеш завесата и да ни покажеш кой е този друг.
— Половината възрастни на тази планета нямат представа кои са, но могат да вземат самостоятелни решения всеки Божи ден — възразява Ана.
— Те не са тринайсетгодишни. Слушай — продължавам и преминавам към според мен основния проблем: — Известно ми е как в миналото изразяването на твоите мисли не ти е помогнало, но ти обещавам този път, когато заговориш, всички да те слушат.
Ако думите ми изобщо имат някакво въздействие, то е обратното на това, което искам. Ана скръства ръце на гърдите си.
— Няма начин да седна там — отсича тя.
— Ана, даването на показания не е кой знае какво…
— Въпросът е, че е. Това е всичко. И няма да го направя.
— Ако не дадеш показания, ще загубим — обяснявам.
— Ами намери друг начин да спечелим. Ти си адвокатът.
Няма да се хвана на тази въдица. Започвам да барабаня с пръсти по масата и да призовавам търпението си.
— Искаш ли да ми споделиш защо толкова се противиш?
Тя поглежда към мен.
— Не.
— „Не“ като „няма да го направя“? Или „не, няма да ти кажа“?
— Не обичам да говоря за някои неща — лицето й се вкаменява. — Мислех, че точно ти ще го разбереш.
Знае точно кои бутони да натисне.
— Преспи и утре го обмисли на свежа глава — предлагам кратко.
— Няма да променя решението си.
Ставам от масата и хвърлям пълната си чаша с кафе в кошчето.
— Добре тогава — отговарям й, — не очаквай да успея да променя живота ти.
Сара
Настоящето
Странно нещо се случва с времето: втвърдяването на характера. Разбирате ли, ако светлината освети лицето на Брайън по правилния начин, все още виждам светлосиния оттенък на очите му, който винаги ми е напомнял за океан, където все още не съм плувала. Под красивите очертания на усмивката му има трапчинка на брадичката — първото, което потърсих в лицата на новородените си деца. Той притежава решителност, тиха воля и спокоен мир със самия себе си, който винаги съм си мечтала да прихвана от него. Това са основните качества, които ме накараха да се влюбя в съпруга си; ако сега има моменти, в които не го разпознавам, вероятно не е задължително нещо лошо. Промените невинаги са към по-лошо; черупката, която се събира около една песъчинка, за някои е като източник на раздразнение, а за други като перла.