— Не е по-неприлично от тениските на Джес с разни метъли. Какво пишеше на вчерашната? „Алабама Тъндър Пуси?“4
Джес я поглежда и обръща очи — изражение, което ми е познато, като на окуцял кон в някой уестърн в мига, преди да го застрелят от милосърдие.
Сара реже месото. Преди розово, сега то прилича на корав дънер.
— Погледни! — извиква тя. — Съсипано е.
— Много е хубаво — вземам единственото парче, което е успяла да отдели, и си отрязвам по-малка хапка. Все едно дъвча кожа. — Прекрасно. Ей сега ще изтичам до службата и ще взема горелка, за да можем да сервираме на другите.
Сара примигва, а после от устата й избликва смях. Кейт се кикоти. Дори и Джес се ухилва.
Точно в този миг осъзнавам, че Ана вече е станала от масата и — което е още по-важно, — никой не е забелязал.
В пожарната сме четирима и седим в кухнята. Ред вари на печката някакъв сос, Поли чете „Про Джо“, а Цезар пише писмо до тазседмичния обект на страстта си. Ред го гледа и клати глава.
— Трябва да го запишеш на диск и да разпечатваш по няколко копия едновременно.
„Цезар“ е просто прякор. Поли го измисли преди години, защото очите на колегата ни постоянно шарят.
— Тази е различна — отвръща Цезар.
— Точно така. Изкара цели два дни. — Ред изсипва спагетите в гевгира в мивката и около лицето му се издига пара. — Фиц, дай на момчето малко напътствия, става ли?
— Защо аз?
Поли вдига поглед над ръба на вестника.
— По подразбиране — отговаря той и е прав.
Жена му го напусна преди две години заради виолончелист, който минаваше през Провидънс на турне със симфоничния оркестър; Ред е толкова заклет ерген, че няма да разпознае една дама дори и под носа си. От друга страна със Сара сме женени от двайсет години.
Ред поставя пред мен чиния, а аз започвам да говоря.
— Жените — подхващам — не са чак толкова различни от голям огън на открито.
Поли захвърля вестника и издюдюква.
— Ето го: таото на капитан Фиццжералд.
Не му обръщам внимание.
— Огънят е красив, нали? Когато гори, не можеш да откъснеш поглед от него. Съумееш ли да го овладееш, ще ти дава светлина и топлина. Само ако го изпуснеш от контрол, ще трябва да минеш в офанзива.
— Това, което се опитва да ти каже капитанът — помага ми Поли — е, че трябва да държиш гаджето си далеч от насрещния вятър. Хей, Ред, имаш ли пармезан?
Сядаме на втората ми вечеря, което обикновено означава, че звънците ще забият след минути. Борбата с огъня е свят, управляван от закона на Мърфи: кризата възниква, когато най-малко можеш да си я позволиш.
— Хей, Фиц, спомняш ли си последния мъртвец, дето се заклещи? — пита Поли. — Когато бяхме доброволци?
Господи, да. Двеста и петдесет килограмов мъж, издъхнал от сърдечна недостатъчност в леглото си. От погребалния дом не успяха да свалят тялото по стълбите и повикаха пожарникарите.
— Въжета и скрипци — припомням си на глас.
— Трябваше да го кремират, но беше прекалено огромен… — ухилва се Поли. — Кълна се в Бога и в душата на майка си в рая, вместо това трябваше да го занесат при ветеринарите.
Цезар го поглежда и примигва.
— Защо?
— Как според теб се отървават от мъртвите коне, Айнщайн?
Цезар събира две и две и очите му се разширяват.
— Без майтап? — пита, замисля се и бутва настрана чинията със спагети с болонски сос на Ред.
— Кого смятате, че ще помолят да почисти комина на медицинското училище? — пита Ред.
— Нещастните копелета от Администрацията на сигурността и здравето — отвръща Поли.
— Десет кинта, че ще позвънят тук и ще ни кажат, че е наша работа.
— Никъде няма да се обадят — намесвам се, — защото няма да има какво да се разчиства. Огънят гореше прекалено силно.
— Е, добре, поне знаем, че този път не става дума за палеж — измърморва Поли.
През последния месец имаме серия от пожари, подпалени умишлено. Винаги се разбира — има или следи от разливане на запалителна течност, или многобройни точки на избухване, или дим, който е черен, или необичайно съсредоточаване на огъня на едно място. Който и да го прави, е умен — на няколко места причинителите на пожара са сложени под стълбите, за да ни отрежат достъпа до пламъците. Предумишлените пожари са опасни, защото не следват техниката, която използваме, за да се борим с тях. Предумишлените палежи са в сгради, които е най-вероятно да се срутят, докато сме в тях и се борим с пламъците.