Цезар изсумтява.
— Може и да е било палеж. Онзи дебелак може наистина да е бил подпалвач с желание за самоубийство. Може да е пропълзял в комина и сам да се е подпалил — добавя Поли и другите двама се ухилват.
— Достатъчно — отсичам.
— Фиц, трябва да признаеш, че наистина е смешно…
— Не и за родителите на човека. Не и за семейството му.
Следва неловко мълчание, докато другите трима проумяват смисъла на думите ми. Най-после Поли, който ме познава най-отдавна, проговаря:
— Пак ли нещо с Кейт, Фиц?
Винаги има нещо с по-голямата ми дъщеря; проблемът е, че няма край. Ставам от масата и оставям чинията си в мивката.
— Ще се кача на покрива.
Всички си имаме хобита — Цезар своите момичета, Поли — своите гайди, Ред — своето готвене, а аз — своя телескоп. Още преди години го разположих на покрива на противопожарната служба, откъдето най-добре мога да виждам нощното небе.
Ако не бях пожарникар, щях да стана астроном. Наясно съм, че за това се изисква прекалено много математика за мозък като моя, но в наблюдаването на звездите винаги е имало нещо, което ме привлича. В наистина тъмна нощ можеш да видиш някъде между хиляда и хиляда и петстотин звезди, а има и милиони други, които все още не са открити. Толкова е лесно да мислиш, че светът се върти около теб, но трябва само да се взреш в небето, за да осъзнаеш, че съвсем не е така.
Истинското име на Ана е Андромеда. Пише го на акта й за раждане, кълна се в Бог. Съзвездието, на което е наречена, е посветено на принцеса, която била прикована към скала като жертва, принесена на морско чудовище — наказание за майка й Касиопея, която се била похвалила пред Посейдон с красотата си. Героят Персей, който прелетял оттам, се влюбил в Андромеда и я спасил. В небето тя е изобразена с протегнати ръце с окови на тях.
Според мен историята завършва щастливо. Кой не би го пожелал за детето си?
При раждането на Кейт си представях колко ще е красива в деня на сватбата си. После я диагностицираха с остра промиелоцитна левкемия и вместо това започнах да си я представям как се изкачва на сцената, за да получи дипломата си от гимназията. Когато се влоши, и тази представа се разпадна: представях си я как оживява до тържеството за петия си рожден ден. Днес вече нямам очаквания и така тя ги надминава всичките.
Кейт ще умре. Необходимо ми бе много време, за да успея да го изрека. Като се замислим, всички ще умрем един ден, но не трябва да стане по този начин. Кейт трябва да е тази, която да се сбогува с мен.
Струва ми се почти като измама, че след годините, през които опровергаваше всички прогнози, не левкемията ще я убие. Но всъщност доктор Чанс отдавна ни каза, че обикновено става точно така: тялото на пациента просто се износва, уморено от битката. Лека-полека късчета от него започват да поддават. В случая на Кейт се предават бъбреците й.
Обръщам телескопа си към Извивката на Барнард и М42, които блестят ярко на меча на Орион. Звездите са огньове, които горят хиляди години. Някои от тях горят бавно и продължително, като червени джуджета. Други — сини гиганти — изгарят горивото си толкова бързо, че блестят през огромни разстояния и са лесни за виждане. Щом горивото им започва да свършва, от тях се отделя хелий, те стават още по-горещи и избухват в супернова. Супернова е нещо по-ярко и от най-ярките галактики. Звездите умират, но всички наблюдават залеза им.
По-рано, след като вечеряхме, помогнах на Сара да разчисти кухнята.
— Не мислиш ли, че става нещо с Ана? — попитах, докато прибирах кетчупа в хладилника.
— Защото е свалила медальона си?
— Не — свивам рамене. — Просто като цяло.
— В сравнение с бъбреците на Кейт и социопатията на Джес мисля, че се справя добре.
— Искаше вечерята да свърши още преди да е започнала.
Сара се обръща, както е застанала пред мивката.
— Какво мислиш, че е?
— Ъъъ… някое момче?
Сара хвърля поглед към мен.
— Не се среща с никого.
„Слава Богу“.
— Може би някоя от приятелките й е казала нещо, което я е разстроило.
— Защо питаш мен. Какво, по дяволите, знам аз за настроенията на тринайсетгодишните момичета?
Сара избърсва ръцете си в кърпата и включва съдомиялната.