Кейт ходи на диализа три пъти седмично по два часа. Има катетър Махукър, който изглежда точно като тръбата, която преди забиваха в централната й вена, и стърчи точно от същото място на гърдите й. Приспособлението е свързано с машина, която върши работата, на която бъбреците й са неспособни. Кръвта на Кейт (е, ако трябва да сме точни от техническа гледна точка, моята кръв) излиза от тялото й през игла, пречиства се и влиза обратно в тялото й през втора игла. Сестра ми твърди, че не боли. Най-вече е отегчително. Обикновено Кейт си носи книга или плейъра и слушалките за компактдискове. Понякога играем на разни игри. „Иди в коридора и ми разкажи за първия страхотен пич, когото видиш“ — заповядва Кейт, или „Промъкни се зад гърба на портиера, който сърфира в нета, и виж чии голи снимки сваля“. Докато е завързана за леглото, аз съм нейните очи и уши.
Днес чете списание „Алюър“. Чудя се дали изобщо знае, че докосва всеки модел с У-образно деколте, когото види там, по гръдната кост — там, където тя има катетър, а те нямат.
— Е, добре — оповестява майка ми изневиделица, — това е интересно.
Размахва брошура, която е взела от таблото за обяви пред стаята на Кейт: „Вие и новият ви бъбрек“.
— Знаеш ли, че не изваждат стария бъбрек? Просто ти трансплантират новия и го закачат.
— Звучи зловещо — потръпва Кейт. — Само си представи патолога, който те отваря и вижда, че имаш три бъбрека вместо два.
— Смятам, че смисълът на трансплантацията е патологът да не те отвори скоро — подчертава майка ми.
Въображаемият бъбрек, за който говори, в момента се намира в моето собствено тяло.
И аз съм чела брошурата.
Даряването на бъбрек се смята за сравнително безопасна операция, но мен ако питате, авторът навярно го е сравнявал с нещо като трансплантация на сърце и бял дроб или отстраняването на мозъчен тумор. Според мен безопасна операция е тази, при която влизаш в кабинета на лекаря, оставаш буден през цялото време и процедурата приключва за по-малко от пет минути — както когато ти махат брадавица или ти запълват кариес. От друга страна, когато даряваш бъбрек, прекарваш нощта преди операцията гладен и на слабителни. Дават ти анестетици, рисковете, от които могат да включват удар, сърдечен пристъп и белодробни проблеми. Четиричасовата хирургия също не е приятно изживяване — имаш шанс едно на три хиляди да умреш на операционната маса. Ако оцелееш, оставаш в болницата средно между четири и седем дни, макар че до пълното възстановяване минават между четири и шест седмици. А до момента дори не съм споменала за дългосрочните ефекти: увеличен риск от повишено кръвно налягане, риск от усложнения при бременност, препоръка да се въздържаш от всякакви дейности, които могат да увредят единствения ти останал бъбрек.
Но пък когато ти премахват брадавица или ти запълват дупка в зъба, единственият човек, който в крайна сметка печели, си ти самият.
Някой почуква на вратата и в стаята надниква позната физиономия. Върн Стакхаус е шериф и следователно член на същата общност за обществени услуги като баща ми. Едно време се отбиваше у нас да ни поздрави или да ни даде коледни подаръци; в по-ново време спаси задника на Джес, като го доведе у дома, след като го закопча за участие при сбиване, вместо да го предаде на правосъдната система да се занимае с него. Когато си член на семейство, в което има умиращо момиче, хората ти пускат малко гювеч.
Лицето на Върн прилича на суфле, с вдлъбнатини на най-неочакваните места. Изглежда няма представа дали е уместно да влезе в стаята.
— Ъъъ — започва, — здравей, Сара.
— Върн! — изправя се майка ми. — Какво правиш в болницата? Всичко наред ли е?
— О, да, да. Тук съм по работа.
— Предполагам разнасяш призовки.
— Ъхъ — Върн пристъпва от крак на крак и пъха ръка в якето си като Наполеон. — Наистина съжалявам, Сара — измърморва и й подава документ.
Също както става с Кейт, всичката кръв се оттича от тялото ми. Не мога да помръдна, дори да исках.
— Какво, по… Върн, под съд ли ме дават? — гласът на майка ми е тих, прекалено тих.
— Виж, не ги чета. Просто ги връчвам. А твоето име беше тук, в списъка ми. Ако, ъъъ, ако мога да направя…
Дори не довършва изречението — изнизва се от стаята с шапка в ръка.