— Сестричке — казва той, — добре дошла в Тъмната страна.
Нахлуват като ураган. Кейт едва успява да погледне към мен, преди баща ми да я изпрати в стаята ни. Майка ми захвърля първо чантичката си, а после ключовете за колата и се приближава към мен.
— Добре — казва тя. Гласът й е невероятно напрегнат, сякаш ще се счупи. — Какво става?
Прочиствам гърлото си.
— Наех си адвокат.
— Очевидно — майка ми сграбчва безжичния телефон и ми го подава. — А сега го разкарай.
Коства ми огромно усилие, но успявам да поклатя глава и да запратя телефона сред възглавниците на дивана.
— Ана, помогни ми да…
— Сара!
Гласът на баща ми изсвистява като брадва, застава помежду ни и ни кара да се обърнем към него.
— Мисля, че трябва да дадем на Ана възможност да ни обясни. Съгласихме се да й дадем възможност, нали така?
Навеждам глава.
— Не искам да го правя повече.
Тези думи възпламеняват гнева на майка ми.
— Ана, знаеш ли какво? И аз не искам! Всъщност, и Кейт не иска. Но това не е нещо, за което имаме избор.
Въпросът е, че аз имам избор. И точно затова трябва да го направя аз.
Майка ми надвисва над мен.
— Отишла си при адвокат и си го накарала да повярва, че става въпрос за теб, а не е така. Става въпрос за нас. За всички нас…
Ръцете на баща ми се обвиват около раменете й и ги стисват. Той се навежда към мен и аз подушвам пушек. Дошъл е от нечий друг огън, за да попадне право в средата на този, и това е единственото, което ме притеснява, нищо друго.
— Ана, скъпа, знаем, мислиш, че правиш нещо, което имаш нужда да…
— Аз не мисля така — прекъсва го майка ми.
Баща ми затваря очи.
— Сара, по дяволите, млъкни!
Отново поглежда към мен.
— Не може ли да поговорим, само ние тримата, без да караме някой адвокат да го прави вместо нас?
При тези думи очите ми се наливат със сълзи. Нали знаех, че ще се стигне дотук! Едновременно повдигам брадичка и оставям сълзите да потекат.
— Татко, не мога.
— За Бога, Ана! — намесва се майка ми. — Изобщо даваш ли си сметка какви ще са последствията?
Гърлото ми се затваря като капаче на фотоапарат така, че всяко извинение трябва да излезе през тунел, тънък като игла. „Аз съм невидима“ — помислям си и прекалено късно осъзнавам, че съм го изрекла на глас.
Движението на майка ми е светкавично, изобщо не успявам да предвидя какво ще се случи. Зашлевява ме през лицето невероятно силно, а главата ми се отмята назад. Оставя отпечатък, който ме опетнява дълго след като е изчезнал от лицето ми. Само за ваша информация: срамът има пет пръста.
Веднъж, когато Кейт беше на осем, а аз — на пет, се скарахме и решихме, че вече не искаме да живеем в една стая. Само че, като се вземеше предвид големината на къщата ни и фактът, че Джес живееше в другата свободна стая, просто нямаше къде да отидем. Затова Кейт, като по-голяма и по-умна, реши да раздели пространството ни наполовина.
— Коя част искаш? — попита ме дипломатично. — Дори ще те оставя да избереш.
Исках онази част, в която беше моето легло. Освен това, ако разделяхме стаята на две, в частта с леглото ми щяха да останат и шкафът, в който държахме всичките си кукли Барби, както и рафтовете, където бяха рисунките ни и всевъзможните ни инструменти. Кейт отиде да вземе един флумастер оттам, но аз я спрях.
— Това е в моята част — заявих.
— Тогава ми дай един — каза тя и аз й подадох червения. Тя се покатери на бюрото и се протегна колкото можеше към тавана.
— След като приключим — заяви ми, — ти ще си стоиш в твоята част, а аз ще съм си в моята, нали така?
Кимнах, решена да спазвам уговорката също толкова, колкото и тя. Все пак всички хубави играчки бяха при мен. Кейт щеше да ме умолява да й позволя да ми дойде на гости дълго преди да я помоля аз.
— Заклеваш ли се? — попита ме и двете си стиснахме кутретата.
Тя нарисува накъсана линия от тавана над бюрото, през жълто-кафявия килим и над нощната масичка до отсрещната стена. После ми подаде флумастера.
— Не забравяй — каза тя. — Само измамниците нарушават обещанието си.
Седнах на пода от моята страна на стаята и извадих всяка една Барби, която притежавахме. Започнах да ги събличам и обличам, подчертавайки, че аз ги притежавам, а Кейт — не. Тя седна на леглото си с притиснати към гърдите колене и започна да ме наблюдава. Изобщо не реагира. Поне докато майка ми не ни повика на обяд.