— Престън! — изхлипва сестра ми. — Напуска Серина завинаги.
Едва тогава забелязваме телевизора. На екрана русокос сладур отправя изпълнен с копнеж поглед към жена, която плаче почти колкото сестра ми, и затръшва вратата.
— Но какво те боли? — пита майка, убедена, че непременно има нещо повече.
— О, Боже! — подсмръква Кейт. — Имаш ли представа колко неща са преживели Серина и Престън? Имаш ли?
Юмрукът, стегнал вътрешностите ми, се отпуска сега, когато знам, че всичко е наред. Нормалността в нашата къща е като одеяло, прекалено късо за някое легло — понякога те покрива точно така, както трябва, а друг път те кара да трепериш от студ. Най-лошото от всичко е, че никога не знаеш кое от двете ще се случи. Сядам на ръба на леглото на Кейт. Макар и само на тринайсет, съм по-висока от нея и от време на време хората решават, че аз съм по-голямата. На различни етапи през лятото тя беше луда по Калахън, Уайът и Лайъм, мъжките звезди от тази сапунка. Предполагам, сега е редът на Престън.
— Онова ужасно отвличане — отговарям й. Всъщност дори съм гледала тази сюжетна линия: Кейт ме накара да й записвам епизодите, докато беше на диализа.
— И как Серина по грешка едва не се омъжи за близнака му — добавя сестра ми.
— Не забравяй, че загина при злополуката с лодката. Поне за два месеца де — включва се в разговора майка ни и си спомням, че и тя гледаше сериала, докато седеше с Кейт в болницата.
Кейт сякаш за пръв път забелязва тоалета на майка ни.
— С какво си облечена?
— О, нещо, което мисля да върна.
Застава пред мен, за да сваля ципа й. При всяка друга майка манията да пазарува по интернет щеше да означава крещяща нужда от терапия; за моята навярно щяха да го сметнат за здравословно разтоварване. Чудя се дали това, което толкова много й харесва, е за известно време да се престори на друг човек, или възможността да изпрати обратно нещо, което не я устройва. Тя поглежда внимателно към Кейт.
— Сигурна ли си, че нищо не те боли?
След излизането на майка ми Кейт сякаш се смалява. Това е единственият начин да го опиша: бързината, с която цветът се оттича от лицето й, как тялото й- изчезва под възглавниците. Когато се влошава, малко по малко избледнява и ме хваща страх, че някой ден ще се събудя и изобщо няма да я забележа.
— Мръдни се — заповядва Кейт. — Закриваш екрана.
Отивам да седна на собственото си легло.
— Това е само „Очаквайте“.
— Е, добре, ако умра тази нощ, искам да знам какво ще изпусна.
Разбухвам възглавниците под главата си. Както обикновено, Кейт ги е сменила, така че при нея са всички меки, а моите са твърди като камъни под врата ми. Уж го заслужава — защото е три години по-голяма от мен, защото е болна или защото луната е в знака на Водолей. Винаги има причина. Хвърлям бърз поглед към телевизора и ми се приисква да можех да започна да превключвам каналите, но съм наясно, че нямам шанс.
— Престън сякаш е направен от пластмаса.
— Тогава защо снощи те чух да шепнеш името му във възглавницата си?
— Млъквай.
— Ти млъквай — отвръща Кейт и ми се усмихва. — Той обаче май наистина е обратен. Колко жалко, като се има предвид, че сестрите Фицджералд са… — потръпва и млъква насред изречението, а аз се завъртам към нея.
— Кейт?
Тя разтрива основата на гърба си.
— Няма нищо.
Знам, че са бъбреците й.
— Да доведа ли мама?
— Още не.
Тя се пресяга между леглата ни, които са точно толкова отдалечени, че да се докоснем, ако и двете се опитаме. И аз протягам ръка. Когато бяхме малки, правехме този мост и проверявахме колко кукли Барби можем да наредим върху него, без да паднат.
Напоследък сънувам кошмари, в които ме режат на толкова много парчета, че не е останало достатъчно, за да ме съберат обратно.
Баща ми твърди, че огънят ще прегори от само себе си, освен ако не отвориш прозорец и не му дадеш гориво. Като се замисля, предполагам, че точно това правя; но татко казва и друго: че когато пламъците ближат петите ти, трябва да събориш стени, ако искаш да се измъкнеш. Затова, когато Кейт се унася от лекарствата си и заспива, вземам кожената папка, която държа между матрака и пружината си, и отивам в банята, за да съм сама. Знам, че Кейт наднича — бях пъхнала между зъбците на спиралата червен конец, за да разбера кой ми бърка в нещата без позволение, но макар че конецът е скъсан, отвътре не липсва нищо. Пускам водата да тече във ваната, за да изглежда, че имам причина да съм там, сядам на пода и започвам да броя.