Лесъри. Преследващи цивилен вампир.
Бъч постави ръка върху дръжката на единия „Глок“ и се втурна след лесърите, като в същото време набра номера на Ви. Отсреща се включи гласова поща, така че той пусна телефона обратно в джоба си.
Настигна тримата в дъното на уличката, където положението беше започнало да става взривоопасно. Хванали жертвата си натясно, двамата лесъри вече не бързаха — злобно ухилени, те ту се приближаваха към нея, ту отново се отдръпваха, играейки си като котка с мишка. Вампирът целият трепереше, а очите му бяха толкова широко отворени, че бялото им светеше в нощта.
Бъч вдигна пистолета и се прицели.
— Хей, русолявци, какво ще кажете да вдигнете ръце, а?
Лесърите спряха и го погледнаха. Боже, почувства се като сърна, заслепена от мощните фарове на камион с ремарке. Тези копелета бяха чиста мощ, подправена с ледена логика — гадна комбинация, особено пък в двойна доза.
— Не се бъркай — каза единият лесър.
— Да, и моят съквартирант все това повтаря. Обаче аз хич не обичам да ми казват какво да правя.
Трябваше да им признае, че не бяха глупави. Единият насочи вниманието си към него, докато другият се приближи до вампира, който изглеждаше прекалено уплашен, за да е в състояние да се дематериализира.
„Това май ще се превърне в заложническа драма“, помисли си Бъч.
— Защо просто не се разкараш? — подхвърли лесърът вдясно. — Така ще е най-добре за теб.
— Вероятно, но не и за него — отвърна Бъч и кимна към вампира.
Леденостуден повей на вятъра нахлу в уличката и раздвижи някакъв захвърлен вестник и найлоновите торбички, които се въргаляха по земята. Носът на Бъч го засърбя и той тръсна глава. Миризмата беше отвратителна.
— Направо не знам как вие, лесърите, търпите това с бебешката пудра — подметна той.
Бледите очи на убийците го обходиха от глава до пети — откъде изобщо знаеше тази дума? После и двамата реагираха мълниеносно. Онзи, който беше по-близо до цивилния вампир, го сграбчи и го издърпа пред гърдите си — ето че заложническата драма беше факт. В същото време другият се хвърли към ченгето, бърз като светкавица.
Бъч обаче не можеше да бъде уплашен толкова лесно. Той се прицели спокойно и улучи връхлитащия като локомотив кучи син право в гърдите. В мига, в който куршумът се заби в тялото му, лесърът нададе писък, достоен за банши6, и се строполи на земята като чувал с картофи, напълно обездвижен.
Което определено не беше типичният ефект, който куршумите имаха върху лесърите. Обикновено те не можеха да бъдат спрени само с няколко изстрела, но благодарение на Братството в пълнителя на Бъч имаше нещо специално.
— Какво, по дяволите… — изруга другият лесър.
— Изненадааа, шибано копеле. Куршумите ми си ги бива, а?
Лесърът бързо си възвърна самообладанието и вдигна вампира във въздуха, използвайки тялото му като щит.
Бъч отново се прицели.
„По дяволите. Нямам чиста мишена.“
— Пусни го!
Изпод мишницата на вампира се показа цев на оръжие. Бъч се дръпна в свода на близката врата тъкмо когато първият куршум рикошира в асфалта. В мига, в който се прикриваше, вторият куршум се заби в бедрото му.
По дяволите! Положението започваше да взема гаден обрат. Имаше чувството, че някой бе забил в крака му нагорещен до червено шиш. Нишата, в която се беше пъхнал, не му предлагаше повече прикритие от уличен стълб, а лесърът вече заемаше по-удобна позиция за стрелба.
Бъч грабна една празна бирена бутилка и я хвърли в уличката. В мига, в който главата на лесъра се показа иззад рамото на цивилния вампир и се обърна по посока на звука, Бъч изстреля четири съвършено прицелени куршума, които описаха полукръг около убиеца и жертвата му. Както можеше да се очаква, вампирът изпадна в паника и стана много трудно да бъде удържан. Лесърът го изпусна и Бъч начаса изпрати един куршум в рамото му, при което копелето отхвръкна назад и се строполи по очи на земята.
Страхотен изстрел, но лесърът още мърдаше и нямаше никакво съмнение, че много скоро отново ще бъде на крака. Специалните куршуми си ги биваше, но зашеметяващият им ефект не траеше вечно, а и определено действаха по-добре, когато улучеха жертвата си в гърдите, а не в ръката.
6
Банши — призрачно същество от ирландската митология, издаващо пронизителен писък, който вещае смърт. — Б.пр.