И сякаш Бъч си нямаше достатъчно неприятности, ами в мига, в който се освободи от хватката на убиеца, цивилният вампир си пое дъх и запищя.
Бъч закуцука към него, проклинайки през зъби болката в крака си. По дяволите, този тип вдигаше достатъчно врява, за да привлече цяло полицейско управление. И то чак от Манхатън.
Бъч се изправи пред него и прикова суров поглед в лицето му.
— Искам да спреш да крещиш, става ли? Чуй ме. Престани да крещиш. Веднага.
Вампирът изломоти нещо неразбираемо и постепенно замлъкна като двигател, останал без гориво.
— Много добре — продължи Бъч. — Искам да направиш две неща. Първо, да се успокоиш, за да можеш да се дематериализираш. Разбираш ли какво ти казвам? Дишай бавно и дълбоко… точно така. Много добре. Освен това искам да закриеш очите си с ръце. Хайде, направи го.
— Откъде знаеш…
— Приказките не са в списъка ти със задачи за деня. Затвори очи и ги закрий с ръка. И не забравяй да дишаш. Всичко ще бъде наред, стига само да изчезнеш оттук.
Докато цивилният вдигаше разтреперани ръце към лицето си, Бъч отиде до втория убиец, който лежеше по очи на паважа. От рамото му се процеждаше черна кръв, а от устните му излизаха тихи стонове.
Бъч го сграбчи за косата, повдигна главата му от асфалта и завря цевта на своя „Глок“ в основата на черепа му. После дръпна спусъка. Крайниците на копелето потрепериха, когато куршумът отнесе горната част на лицето му, после тялото му остана да лежи неподвижно.
Но работата все още не бе свършена. За да умрат наистина, и двамата убийци трябваше да бъдат пронизани в гърдите. А Бъч нямаше у себе си нищо остро.
Той извади мобилния си телефон и отново натисна копчето за бързо набиране, като в същото време обърна тялото на лесъра с крак. Докато телефонът на Ви звънеше, Бъч се зае да претърсва джобовете на убиеца. Взе блекберито и портфейла му…
— Дяволите да го вземат!
Лесърът беше активирал телефона си, най-вероятно за да повика помощ. А шумовете, които долитаха от все още отворената линия — тежко дишане и плющене на дрехи — красноречиво говореха, че подкреплението пристига с пълна скорост.
Ви все така не отговаряше и Бъч хвърли поглед към вампира.
— Как върви? Изглеждаш добре. Съвсем спокоен и овладян.
„Ви, вдигни шибания телефон. Ви…“
Вампирът свали ръце от очите си и погледът му попадна върху лесъра, чието чело в момента украсяваше тухлената стена вдясно от него.
— О… господи…
Бъч се изправи и закри падналото тяло със своето.
— Не мисли за това.
Цивилният вдигна ръка и посочи към него.
— Ти… ти си прострелян.
— За мен също не се тревожи. От теб искам само да се успокоиш и да си тръгнеш, приятелю.
„И то веднага, дяволите го взели!“
В мига, в който от другата страна на линията се включи гласовата поща на Ви, уличката се изпълни с тропот на ботуши. Бъч мушна телефона в джоба си и извади пълнителя от пистолета си. Презареди и се отказа да говори на цивилния като на малко дете.
— Дематериализирай се. Веднага!
— Но… Но…
— Веднага! По дяволите, разкарай си задника оттук, ако не искаш да те изпратят у дома в ковчег!
— Защо го правиш? Ти си просто човек…
— Адски ми втръсна да ми го повтарят. Върви!
Вампирът затвори очи, прошепна някаква дума на Древния език и изчезна.
Докато зловещият тропот на приближаващите убийци се усилваше, Бъч се огледа за някакво прикритие, давайки си сметка, че лявата му обувка е пълна със собствената му кръв. Нишата, в която се беше скрил преди малко, си оставаше единствената възможност. Той изруга и като се долепи до стената, погледна към връхлитащия враг.
— По дяволите!
Бяха шестима!
Вишъс знаеше какво предстои и то не беше нещо, в което държеше да участва. В мига, в който ослепителен взрив бяла светлина превърна нощта в ден, той отскочи назад, при което тежките му ботуши зариха в пръстта. Нямаше нужда да поглежда през рамо, когато мощният рев на звяра отекна в нощта. Всичко това му беше до болка познато — Рейдж се бе преобразил, съществото беше пуснато на свобода и лесърите, с които се биеха допреди миг, скоро щяха да бъдат изядени. Общо взето, обичайната история, само дето се разиграваше на необичайно място — футболното игрище на колдуелската гимназия.