Давайте, Булдози! Ура!
Ви изтича до скамейките за зрителите, изкачи ги на един дъх и спря чак на върха. Далеч под него, точно на петдесетярдовата линия, звярът сграбчи един от лесърите, метна го във въздуха и го улови между зъбите си.
Вишъс се огледа наоколо. Луната не беше изгряла, което беше добре, но около проклетата гимназия трябва да имаше поне двайсет и пет къщи. А хората в тях току-що бяха събудени от взрив светлина, който можеше да се мери с ядрена експлозия.
Ви изруга и свали подплатената с олово ръкавица, която винаги носеше. Протегна ръка и сиянието от сърцевината на прокълнатата му длан освети татуировките, които тръгваха от върховете на пръстите и стигаха чак до китката му. Вперил поглед във футболното игрище, Ви се съсредоточи върху биенето на сърцето си, почувства туптенето на вените си, сля се с пулса си…
От дланта му се надигнаха леки вълни, подобни на горещ въздух, който се стеле на талази над нажежен асфалт. Тъкмо когато върху две от верандите се разля светлина, а входните им врати се отвориха и главите на семействата се показаха от своите крепости, прикритието на мис започна да действа — звуците и светлините, които идваха от игрището, бяха заглушени, заменени от илюзията, че всичко е наред и точно както трябва да бъде.
С помощта на нощното си зрение, Ви видя как двамата мъже на верандите се огледаха наоколо и си махнаха, после единият се усмихна и сви рамене. На Ви не му беше никак трудно да си представи разговора между двамата.
— Здрасти, Боб. И ти ли го видя?
— Аха. Ярка светлина. Направо ослепителна.
— Дали да не се обадим в полицията?
— Всичко изглежда наред, Гари.
— Аха. Странно. Да те питам, с Мерилин и децата свободни ли сте тази събота? Защо не прескочим до мола, а после може да седнем на пица?
— Страхотна идея. Ще кажа на Сю. Е, лека нощ.
— Лека.
Двамата мъже се прибраха в къщите си. Докато те без съмнение отиваха към хладилника, за да си вземат нещо за хапване, преди да се върнат в леглата си, Ви продължи да поддържа илюзията.
Но звярът не се забави дълго, нито му беше останало кой знае какво за дояждане. Щом приключи, люспестият дракон се огледа наоколо и когато видя Ви, нададе ръмжене, което стигна чак до върха на скамейките и завърши със звучно пръхтене.
— Свърши ли, здравеняко? — провикна се Ви. — Ако искаш, можеш да използваш страничната греда като клечка за зъби.
Още едно изпръхтяване. После създанието се просна на земята и миг по-късно върху почернялата от кръв пръст се появи Рейдж, чисто гол. Веднага щом промяната приключи, Ви се втурна надолу и прекоси игрището на бегом.
— Братко? — простена Рейдж, треперейки от студ в снега.
— Да, Холивуд, аз съм. Ще те отведа вкъщи при Мери.
— Било е и по-лошо.
— Добре.
Ви свали коженото си яке и го метна върху Рейдж, после извади мобилния си телефон от джоба. Имаше две неприети обаждания от Бъч и той веднага набра номера му — някой трябваше да ги прибере възможно най-бързо. Когато Бъч не отговори, Вишъс звънна в Дупката, но там се включи гласова поща.
По дяволите!
Фюри беше при Хавърс за поредното наместване на протезата си. Рот не можеше да шофира, защото беше почти сляп, а Тормент не го бяха виждали от месеци. Оставаше единствено… Зейдист.
Макар че Зейдист беше с братята вече сто години, на Ви му беше трудно да не изругае, докато набираше номера му. Зи определено не извикваше в съзнанието представата за спасителна лодка при корабокрушение. Всъщност много повече напомняше на акула, кръстосваща развълнуваните води. Но какъв избор имаше? Пък и нещата се бяха променили за добро, откакто Зейдист се беше обвързал.
— Да? — долетя рязък отговор от другата страна на линията.
— Холивуд отново даде възможност на Годзилата в него да се прояви. Трябва ми кола.
— Къде сте?
— „Уелсън Роуд“. Футболното игрище на колдуелската гимназия.
— До десет минути съм там. Първа помощ?
— Не, и двамата сме невредими.
— Разбрано. Веднага идвам.
Връзката прекъсна и Ви се загледа в телефона си. Мисълта, че на онова страховито копеле може да се разчита, го изненада. Никога не би му хрумнало… не че напоследък беше особено досетлив.