Разбира се, това беше отвратителен начин за изкарване на пари — с всичките наркотици, секс, алкохол и хазарт. Но той трябваше да издържа майка си, а до съвсем скоро — и сестра си Бела. На всичко отгоре трябваше да си плаща рекета. Да имаш тайни, се бе оказало скъпо удоволствие. Вратата на кабинета му се отвори и Рив вдигна поглед. Беше шефката на охраната му и той неволно се усмихна, доловил миризмата на Бъч О’Нийл да се носи от нея. Обичаше да е прав.
— Благодаря, че се погрижи за Бъч.
Сивите очи на Хекс бяха прями, както винаги:
— Не бих го сторила, ако не го желаех.
— А аз нямаше да те помоля, ако не знаех, че го искаш. Какво друго?
Хекс се разположи от другата страна на писалището му. Силното й тяло беше толкова кораво, колкото и мраморните облегалки под лактите на Ривендж.
— Опит за изнасилване в мъжката тоалетна на мецанина. Погрижих се. Жената смята да повдигне обвинение.
— Мъжът държеше ли се на краката си, когато приключи с него?
— Да. Само дето можеше да си носи топките като обици. Освен това открих двама непълнолетни и ги изхвърлих от клуба. А един от охранителите вземаше подкупи от хората на опашката, затова го уволних.
— Нещо друго?
— Още една свръхдоза.
— По дяволите! Но не е от нашите продукти, нали?
— Не. Някакъв боклук, внесен отвън.
Хекс извади малко целофанено пакетче от задния джоб на кожените си панталони и го хвърли на бюрото.
— Успях да го докопам, преди линейката да пристигне. Ще наема допълнителен персонал, който да се справи с положението.
— Добре. Щом намериш копелето, което пласира боклуците си наоколо, искам да ми го доведеш. Държа лично да се погрижа за него.
— Окей.
— Имаш ли нещо друго за мен?
В тишината, която последва, Хекс преплете пръсти и се приведе напред. Тялото й беше изтъкано само от мускули, единственото изключение в твърдите му линии бяха малките й, щръкнали гърди. Хекс имаше съблазнително андрогенен вид, макар че, доколкото Преподобния беше чувал, си беше стопроцентова жена.
„На ченгето здравата му е провървяло“, помисли си той. Хекс рядко правеше секс, и то само с мъже, които смяташе за достойни.
Освен това не обичаше да си губи времето. Обикновено.
— Казвай, Хекс.
— Искам да знам нещо.
Рив се облегна на стола си.
— Въпросът ти ще ме ядоса ли?
— Аха. Партньорка ли си търсиш?
В очите на Преподобния лумна пурпурен огън, той се наведе и я изгледа изпод вежди.
— Кой разправя такива неща? Искам името му.
— Това е мое умозаключение, не клюка. Според данните от джипиеса ти, бентлито ти напоследък често е било у Хавърс. А аз случайно знам, че Мариса не е обвързана. Освен това е красива. И загадъчна. Но теб никога не те е било грижа за глимера. Да не мислиш да я вземеш за партньорка?
— Ни най-малко — излъга той.
— Добре — отвърна Хекс, но по погледа, с който го измери, ясно личеше, че знае истината. — Защото би било същинска лудост дори да се опиташ. Тя ще разбере за теб… и нямам предвид онова, което се случва в клуба. Та тя е в Съвета на принцепсите, за бога! Ако научи, че си симпат, и двамата сериозно ще загазим.
Рив се изправи на крака и стисна дръжката на бастуна си.
— Братството вече знае за мен.
— Какво? — ахна Хекс.
Ривендж се замисли за онова, което се беше случило между него и Фюри, и реши, че е по-добре да не навлиза в подробности.
— Просто знаят и това е. Но сестра ми е омъжена за един от тях, което ме превръща в част от шибаното им семейство. Така че дори ако Съветът на принцепсите научи истината, воините ще ги държат настрани.
Колко жалко, че онзи, който го изнудваше, изобщо не се вълнуваше от обичаите на Нормалните. Оказваше се, че не е никак приятно да имаш симпат за враг. Нищо чудно, че останалите вампири толкова ги мразят.
— Сигурен ли си? — попита Хекс.
— Бела ще бъде съсипана, ако ме изпратят в някоя от онези колонии. Мислиш ли, че нейният хелрен би понесъл да я види разстроена, особено сега, когато е бременна? Зи е дяволски опасно копеле и не дава и косъм да падне от главата й. Така че — да, сигурен съм.