Ако обстоятелствата бяха различни, Мариса може би щеше да се влюби в апартамента. Ако обстоятелствата бяха различни, може би щеше да се влюби и в Рив.
Виолетовите очи на Ривендж се присвиха, когато той пристъпи към нея, облегнат на бастуна си. Беше едър вампир, с телосложение като на някой от братята, а суровото изражение на красивото му лице можеше да уплаши всекиго.
— Не ме лъжи.
По устните на Мариса пробяга усмивка. Мъжките вампири като него имаха силно развит покровителствен инстинкт и макар двамата да не бяха обвързани, тя изобщо не се учудваше, че той изпитва гняв към всичко, което би могло да я разтревожи.
— Тази сутрин имах лош сън и още не съм се отърсила от него. Това е всичко.
Докато Рив я измерваше с изпитателен поглед, Мариса изпита странното усещане, че той пресява емоциите й, опитвайки се да види връзката между тях.
— Дай ми ръката си — каза той.
Мариса се подчини без колебание. Ривендж винаги спазваше формалностите на глимера, а все още не я бе поздравил, както повеляваше обичаят. Само че този път, когато дланите им се срещнаха, той не докосна кокалчетата на пръстите й с устни, а сложи палец върху китката й и натисна леко. После — малко по-силно. Неочаквано, сякаш Ривендж бе отворил някакъв канал, страхът и тревогата й потекоха по ръката й и се вляха в него.
— Ривендж? — прошепна тя немощно.
В мига, в който той я пусна, чувствата отново я връхлетяха като внезапно отприщен извор.
— Тази нощ няма да си в състояние да бъдеш с мен.
Тя се изчерви и разтърка мястото, което той бе докоснал.
— Разбира се, че ще съм. Нали вече… е време.
И тя отиде до черния кожен диван, който използваха обикновено. Миг по-късно Ривендж се приближи и като свали самуреното си палто, го разстла, за да легнат на него. След това разкопча черното си сако и го съблече. Снежнобялата копринена риза се разтвори под пръстите му, разкривайки масивните му гърди без нито едно косъмче, върху които с червено мастило бяха татуирани две петолъчни звезди. Плоският му корем също беше покрит с татуировки.
Ривендж се настани на дивана и се облегна назад, при което мускулите на тялото му се напрегнаха. Вдигна очи към Мариса и погледът на аметистовите му очи я притегли. Той я повика с пръст.
— Ела при мен, тали. Мога да ти дам онова, от което се нуждаеш.
Мариса вдигна полите на роклята си и се покатери между краката му. Рив винаги настояваше тя да пие от шията му, но нито един от трите пъти, когато го бяха правили, не бе успяла да го възбуди. Което донякъде й носеше облекчение, но в същото време й напомняше, че и Рот никога не бе получавал ерекция от нея.
Когато погледна към гладката му мъжка гордост, тъпият глад, който чувстваше от няколко дни, я връхлетя като вълна. Тя сложи длани върху гърдите му и се наведе над него. Ривендж затвори очи, изви глава на една страна и прокара пръсти по ръцете й. Както винаги, преди тя да забие зъби в него, от устните му се откъсна тих стон. При други обстоятелства би си помислила, че го прави от нетърпение, но не и в този случай. Тялото на Рив никога не се възбуждаше и тя не можеше да повярва, че чак толкова му харесва да бъде използван по този начин.
Мариса отвори уста, вампирските й зъби се удължиха и тя се приведе над него…
Образът на Бъч в снега я накара да замръзне и тя трябваше да тръсне глава, за да го прогони и да се съсредоточи върху шията на Рив и своя глад.
„Пий“, заповяда си тя. „Вземи онова, което той ти предлага.“
Опита отново, но спря с устни върху врата му и затвори смутено очи. Рив сложи длан под брадичката й и повдигна лицето й.
— Кой е той, тали? — попита, докосвайки долната й устна с палец. — Кой е този мъж, когото обичаш и който не иска да се храниш от него? Наистина ще ме заболи, ако не ми кажеш.
— О, Ривендж… не го познаваш.
— Той е глупак.
— Не, глупачката съм аз.
Най-неочаквано Рив я притегли към устата си с рязко движение. Мариса ахна от изненада, когато в чувствен изблик езикът му проникна в нея. Ривендж целуваше умело, с плавни, но настойчиви движения. Макар да не почувства никаква възбуда, Мариса можеше да си представи какъв любовник би бил той — доминиращ, могъщ… неуморим.