Сякаш разбрал, че братът е на ръба, Рейдж продължи много по-меко:
— Окей, успокой се. Кажи ми къде се намирате.
— Гора… Не съм сигурен… — Господи, умът му май беше дал накъсо. — Не можеш ли да ме намериш с GPS-а?
Нечий глас, най-вероятно на Фюри, извика:
— Открих го!
— Не! Мястото е заразено — каза Ви и като прекъсна въпросите, с които Рейдж го заливаше, добави: — Кола. Трябва ни кола. Аз ще го изнеса оттук. Не искам никой друг да се приближава.
Последва дълга пауза.
— Добре. Тръгни на север, братко. След около половин миля ще излезеш на шосе 22. Ще те чакаме там.
— Обадете се… — Ви избърса очи и се насили да овладее гласа си. — Обадете се на Хавърс. Кажете му, че ще му доведем пациент с тежка травма. И че ще трябва да го постави под карантина.
— Исусе! Какво са му направили?
— Побързай, Рейдж… Не, почакай! Донесете и урната на някой лесър.
— Защо?
— Нямаме време за обяснения. Просто го направи.
Ви мушна телефона в джоба си, нахлузи ръкавицата върху ръката си, която все още излъчваше светлина, и отиде до Бъч. След като се увери, че спасителното одеяло го покрива добре, той вдигна отпуснатото му тяло на ръце, при което Бъч изстена от болка.
— Няма да е лесно — каза Ви, — но трябва да те махнем оттук.
После обаче погледът му попадна на земята и той се намръщи. Бъч вече почти не кървеше, но какво щяха да правят със следите, които щяха да оставят в снега? Ако някой лесър се върнеше, можеше да ги настигне, преди да са стигнали до шосето.
Неочаквано плътни облаци покриха небето и заваля гъст сняг.
По дяволите, Скрайб Върджин си я биваше.
Докато си пробиваше път през виелицата, Ви упорито си представяше как ослепителна бяла светлина обгръща и него, и мъжа в ръцете му.
— Ти дойде!
Мариса се усмихна, докато затваряше вратата на веселата болнична стая без прозорци. В леглото лежеше дребничко, крехко на вид момиченце. До него, малко по-голяма, но сякаш много по-крехка, седеше майка му.
— Нали снощи ти обещах, че отново ще те посетя.
Момиченцето се усмихна широко, едно от предните му зъбчета липсваше.
— И ето че дойде. Толкова си красива тази вечер.
— Ти също — отвърна Мариса и като приседна на ръба на леглото, взе малката ръчичка в своята. — Е, как си?
— Мамен и аз тъкмо гледахме „Изследователката Дора“7.
Бледо подобие на усмивка пробяга по невзрачното лице на младата майка, но очите й си останаха все така безрадостни. Откакто бяха приели момиченцето преди три дни, майка му изглеждаше вцепенена, сякаш караше на автопилот. Е, ако не се броеше това, че подскачаше всеки път, когато някой влезеше в стаята.
— Мамен каза, че няма да останем още дълго. Вярно ли е?
Майката отвори уста, за да отговори, но Мариса я изпревари:
— Не се безпокой за това. Нека първо се погрижим за крака ти.
Момиченцето и майка му не бяха от богато семейство, но Хавърс никога не връщаше някой, който се нуждаеше от помощта му. Нито пък щеше да претупа лечението им.
— Мамен казва, че кракът ми е зле. Вярно ли е?
— Няма да е за дълго.
Мариса хвърли поглед към завивките. Хавърс всеки момент щеше да оперира фрактурата и с малко повечко късмет костта щеше да зарасне както трябва.
— Мамен каза, че ще остана в зелената стая цял час. Може ли да бъде по-малко?
— Брат ми ще те задържи там само толкова, колкото трябва.
Хавърс щеше да подсили костта й с титаниев пирон, което нямаше да бъде просто, но иначе детето щеше да изгуби целия си крак. Докато растеше, то щеше да се нуждае от още операции, а ако се съдеше по изтощението в погледа на майката, тя отлично разбираше, че това е само началото.
— Не ме е страх — заяви момиченцето и притисна оръфан плюшен тигър до гърдите си. — Нали Мастимон ще е с мен. Сестрата каза, че може.
— Мастимон ще те брани. Той е свиреп, точно какъвто трябва да бъде един тигър.
— Аз му казах да не изяжда никого.
— Постъпила си много умно — похвали я Мариса и извади кожена кутийка от джоба на светлорозовата си рокля. — Имам нещо за теб.
— Подарък?
— Да.
Мариса обърна кутийката към момиченцето и я отвори. Вътре имаше златна плочка с размерите на чаена чинийка, така съвършено полирана, че блестеше като огледало и сияеше като слънчев лъч.
7
„Изследователката Дора“ (англ. „Dora the Explorer“) — американска анимационна поредица. — Б.пр.