— Всичко наред ли е? — попита тя.
— Да, благодаря ти. Сега върви… върви. Да, тръгвай… моля те.
Мариса се изкуши да го поразпита, но беше време за операцията на момиченцето и тя не искаше да го задържа повече, така че просто го целуна по бузата, оправи папийонката му и се отдалечи. Когато стигна до двойната врата, която отвеждаше в приемното отделение, нещо я накара да хвърли поглед назад.
Хавърс тъкмо изхвърляше найлоновите калцуни в едно кошче за опасни отпадъци с обтегнато от напрежение лице. С дълбока въздишка той се овладя и бутна вратата към преддверието на операционната.
„Това беше значи“ — помисли си Мариса. Беше разстроен заради предстоящата операция. Кой би могъл да го вини!
Мариса отново се обърна към двойната врата… и в този миг чу тежки стъпки.
Замръзна на мястото си. Само един определен тип вампири вдигаха такъв шум, когато се движеха.
Тя рязко се обърна и видя Вишъс да се задава по коридора с клюмнала глава. Зад него, със също толкова мрачно заплашителен вид, крачеха Фюри и Рейдж. Въоръжени до зъби, и тримата изглеждаха грохнали от умора, по дрехите на Вишъс имаше засъхнала кръв. Но какво бяха правили в лабораторията на Хавърс? Защото тя беше единственото помещение в тази част на клиниката.
Братята я забелязаха едва когато почти се блъснаха в нея. Те като един се заковаха на място и извърнаха очи. Несъмнено, защото бе изгубила благоволението на Рот.
О, Скрайб Върджин, отблизо имаха направо ужасен вид. Нездрав, макар че очевидно не бяха болни, ако в това изобщо имаше някакъв смисъл.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита тя.
— Всичко е наред — рязко отвърна Вишъс. — Извини ни…
„Сънят… тялото на Бъч в снега…“
— Някой да не е пострадал? Бъч…
Вишъс сви рамене, минавайки покрай нея, и блъсна вратата на приемната. Другите двама се усмихнаха насила и го последваха.
Мариса проследи с поглед как братята минават покрай сестринската стая и се насочват към асансьорите. Докато чакаха асансьора, Рейдж се пресегна и сложи ръка върху рамото на Вишъс, а той сякаш потрепери.
При тази гледка в главата на Мариса задрънчаха предупредителни звънци и в мига, в който вратата на асансьора се затвори зад тях, тя се отправи към онова крило на клиниката, от което бяха дошли. С бърза крачка мина покрай просторната, ярко осветена лаборатория, и надникна във всяка от шестте болнични стаи. Те до една бяха празни.
Какво тогава бяха търсили тук? Може би бяха дошли просто за да поговорят с Хавърс?
Тласкана от инстинкта си, тя отиде на регистратурата, включи компютъра и провери всички приети пациенти. Не откри нищо нито за братята, нито за Бъч, но това не я успокои. Хавърс никога не въвеждаше воините в регистъра и най-вероятно би постъпил по същия начин и с Бъч, ако го беше приел в болницата. Онова, което Мариса искаше да види, беше колко от тридесет и петте легла бяха заети.
Записа си цифрата и обиколи стаите. Не откри нищо необичайно. Бъч не беше в клиниката, освен ако не се намираше в някое от помещенията в основната част на къщата. Понякога настаняваха там ВИП пациенти.
Мариса повдигна полите на роклята си и се втурна към задните стълби.
Бъч се сви на кълбо, макар че не му беше студено — може би, ако вдигнеше колене достатъчно високо, болката в стомаха му щеше да поотслабне.
Как ли пък не! Този план изобщо не подейства на нагорещения ръжен, който сякаш беше забит в корема му.
Той с мъка отвори подпухналите си очи, примига и като си пое дълбоко дъх, стигна до следните заключения: не беше мъртъв, намираше се в болница и във вената му се вливаше нещо, което без съмнение поддържаше живота му.
Много предпазливо се преобърна и стигна до още едно заключение — някой беше използвал тялото му вместо боксова круша. А, да… и в стомаха му имаше някаква гадост, сякаш за последно бе ял гранясало месо.
Какво, по дяволите, се беше случило с него?
В ума му се заредиха неясни образи. Видя как Вишъс го открива в гората, а той отчаяно настоява да го оставят да умре. После в съзнанието му изплува някакъв нож… ръката на Ви и някакво бяло сияние, с което бяха извадили онова гадно…
Бъч се преви надве и усети, че му се повръща само при спомена. Бяха скрили нещо зло в корема му. Чисто, неподправено зло. Черен ужас, който неумолимо пълзеше в тялото му.
С треперещи ръце той сграбчи болничната нощница, с която беше облечен, и я повдигна.