— Мили боже… какво, по дяволите, е това, което излиза от мен?
— Вече е по-добре отпреди. Много по-добре — усмихна му се сестрата иззад маската.
— Какъв ли цвят е имала тогава! — промърмори Бъч, тъй като в момента кръвта му приличаше на кафява утайка.
Когато приключи с вземането на кръв, сестрата пъхна един термометър под езика му и провери уредите над леглото.
— Ще ви донеса нещо за хапване.
— Тя яла ли е? — изломоти той.
— Не говорете — напомни му сестрата; миг по-късно термометърът изпиука и тя го извади от устата му. — Вече сте много по-добре. Мога ли да направя нещо за вас?
Бъч се замисли за Мариса, която, тласкана единствено от чувството за вина, рискуваше живота си заради него.
— Да, искам тя да се махне оттук.
При тези думи Мариса се закова на място. Облегна се на стената и сведе поглед към тялото си. Колко странно, че роклята все още й беше по мярка, след като се чувстваше толкова малка. Незначителна.
Сестрата си тръгна и лешниковите очи на Бъч я измериха с пламнал поглед.
— Още колко трябва да останеш тук?
— Докато Хавърс не ми каже, че мога да си вървя.
— Болна ли си?
Тя поклати глава.
— От какво ме лекуват?
— От нараняванията, които си получил при автомобилната злополука. Бяха много тежки.
— Автомобилна злополука? — объркано повтори той, после кимна към системата, сякаш искаше да смени темата. — Какво има вътре?
Мариса скръсти ръце пред гърдите си и изреди антибиотиците, хранителните вещества, болкоуспокояващите и антикоагулантите, които му вливаха.
— Вишъс също помага.
Мисълта й се насочи към воина с обезоръжаващите диамантени очи, татуировките на слепоочието… и неприкритата му антипатия към нея. Той се отбиваше по два пъти на ден, сутрин и вечер, и беше единственият, който влизаше в стаята на Бъч без защитно облекло.
— Ви е идвал на свиждане?
— Всеки път поставя ръка над корема ти. От това винаги ти олеква.
Първия път, когато воинът беше отметнал чаршафите от тялото на Бъч и бе повдигнал нощницата му, Мариса беше останала без думи както от гледката на голото му тяло, така и от властното държание на Вишъс. Раната на Бъч беше чудовищна, а Ви беше свалил ръкавицата, която винаги носеше, разкривайки покрита с татуировки длан, от която се излъчваше ярка светлина.
Мариса с ужас беше гледала какво ще последва, но Вишъс просто бе поставил ръката си на няколко сантиметра над страховитата рана. И макар Бъч да бе в кома, от устните му почти незабавно се беше откъснала задавена въздишка на облекчение.
После Вишъс беше оправил нощницата и чаршафите му и се беше обърнал към Мариса. Беше й казал да затвори очи и въпреки че се боеше от него, тя се беше подчинила. Начаса беше усетила как я обзема невероятен покой, сякаш бе окъпана в бяла умиротворяваща светлина. Вишъс продължаваше да прави това всеки път, преди да си тръгне, и Мариса знаеше, че така я предпазва, макар да не бе сигурна защо си дава труда, при положение че очевидно я презираше.
Тя отново насочи вниманието си към Бъч и се замисли за раните му.
— Не е било автомобилна злополука, нали?
Той затвори очи.
— Ужасно съм уморен.
Отблъсната по този начин, Мариса седна на голия под и обви ръце около коленете си. Хавърс искаше да й донесат някои неща — легло или поне удобен стол — но тя се тревожеше, че ако сърцето на Бъч отново спре, медицинският персонал няма да успее да докара необходимите уреди до леглото му толкова бързо, колкото бе необходимо. Брат й не беше настоял.
След Бог знае колко дни, прекарани на пода, гърбът й се бе схванал, клепачите й дращеха като шкурка, но докато се бореше за живота на Бъч, нито веднъж не почувства умора. Не забелязваше как часовете отлитат и се учудваше всеки път, когато Хавърс наминеше или някоя от сестрите донесеше храна. Или пък, когато дойдеше Вишъс.
До този момент тя самата не се беше разболяла. Всъщност беше й станало лошо преди първото посещение на Вишъс, но откакто той беше започнал да прави онова, което всъщност правеше с ръката си, тя се чувстваше отлично.
Мариса хвърли поглед към леглото. Все още й се искаше да разбере защо Вишъс я беше повикал в стаята. Та нали неговите посещения помагаха на Бъч много повече от нейното присъствие.