Уредите жужаха успокояващо, вентилаторът на тавана се включи с тихо бръмчене. Мариса плъзна поглед по неподвижното тяло на Бъч и усети как се изчервява при мисълта за онова, което беше скрито под завивките.
Защото тя знаеше точно как изглежда всеки сантиметър от тялото му.
Гладка кожа покриваше яките му мускули, в основата на кръста му имаше татуировка, изрисувана с черно мастило — редица от черти, групирани по четири и пресечени от друга, наклонена черта. Общо двайсет и пет, ако беше пресметнала правилно. Някои бяха избелели, сякаш бяха направени много отдавна. Тя се зачуди какво ли символизираха.
Тъмното окосмяване по гърдите му я беше изненадало — не знаеше, че кожата на хората не е като тази на вампирите, по която нямаше нито едно косъмче. Не че той имаше много косми, а и те постепенно оредяваха, докато накрая се превръщаха в едва забележима тъмна ивица, която се спускаше към долната част на корема му.
А там… Колкото и да се срамуваше от себе си, Мариса бе разгледала мъжките му органи. Окосмяването там, където започваха краката му, беше тъмно и гъсто, и обгръщаше парче месо, дебело почти колкото китката й. Под него имаше голяма, тежка торбичка.
Бъч беше първият мъж, когото Мариса бе видяла гол, а актовите творби, които познаваше от часовете по история на изкуството, просто не бяха същото. Тялото му беше толкова красиво. Толкова вълнуващо.
Мариса облегна глава на стената и зарея поглед към тавана. Колко грозно бе постъпила, надзъртайки към най-интимните му части. И колко противно бе, че се разтреперваше само при спомена.
Господи, кога най-после щеше да може да си тръгне оттук?
Пръстите й си играеха разсеяно с фината материя на роклята и тя обърна глава на една страна, за да погледне водопада от светлосин шифон. Прекрасното творение, излязло изпод ръцете на Нарсисо Родригес10, би трябвало да е изключително удобно, но корсетът, който тя неизменно носеше (както повеляваше доброто възпитание), вече много й пречеше. Само че тя държеше да изглежда възможно най-добре пред Бъч. Не че той щеше да се впечатли, и то не само защото беше болен. Той просто не я харесваше вече. Дори не я искаше близо до себе си.
Въпреки това тя щеше да продължи да се облича добре, когато й донесяха чисти дрехи.
Жалко, че онова, което носеше, щеше да свърши в инсинератора и всички тези красиви рокли щяха да изгорят.
9.
„Светлокосото копеле пак е тук“, помисли си Ван Дийн, докато надзърташе през телената мрежа.
Вече трета седмица поред го виждаше в нелегалния боен клуб на Колдуел. Насред крещящата тълпа, която заобикаляше клетката, той изпъкваше като неонова реклама, макар Ван сам да не знаеше защо.
В този миг противникът му заби коляно в стомаха му и Ван отново насочи вниманието си към онова, което правеше. Той замахна и стовари голия си пестник в лицето на другия мъж. От носа му рукна кръв, яркочервен фонтан, който опръска тепиха миг преди тялото на мъжа да рухне на земята.
Ван застана широко разкрачен и изгледа падналия си противник. Пот се стичаше от него и капеше върху поваления мъж. В клетката нямаше съдия, който да попречи на Ван да забие още няколко крошета в лицето на съперника си или да го нарита в бъбреците, така че копелето да прекара остатъка от живота си на хемодиализа. И той наистина щеше да го стори, ако противникът му помръднеше дори едно мускулче на тялото си.
Онази особена част от него жадуваше именно за това — да убива с голи ръце. Ван винаги се беше различавал от другите, не само от своите противници, но и от всички хора, които бе срещал през живота си. Той носеше душа не просто на боец, а на древноримски воин. Копнееше да се бе родил във времената, когато победителите са изкормвали падналите си врагове, след което изнасилвали жените им и избивали децата им, а накрая са плячкосвали домовете им и са ги изгаряли до основи.
Само че бе принуден да живее тук и сега. На всичкото отгоре напоследък се бе появило още едно усложнение — тялото, в което беше заключена тази „особена“ част, бе започнало да остарява. Изпитваше болка в рамото, колената също го боляха, макар да внимаваше никой да не разбере, нито в клетката, нито извън нея.
Протегна едната си ръка и чу как нещо изпука. Той потръпна от болка, но се постара никой да не забележи. В същото време петдесетимата зрители от другата страна на металната мрежа ревяха гръмогласно и от възторга им високата три метра клетка се люлееше. Господи, феновете го боготворяха! Крещяха името му. Искаха да им покаже още от това, на което бе способен.
10
Известен американски моделиер от кубински произход; сред клиентите му са много холивудски звезди, както и първата дама Мишел Обама, която се появи с негова рокля при встъпването в длъжност на съпруга й Барак Обама. — Б.пр.