спре да се усмихва.
Когато ме вижда на площадката, Обърн оставя върху барплота телефона с екрана надолу.
Не е сигурна дали съм видял сълзата й — видях я — затова се насилва да се усмихне.
— Извинявай за това — мълви тя.
Наистина я бива да крие истинските си чувства. Толкова е добра в това, че е чак
плашещо.
— Няма нищо — успокоявам я аз.
Тя се изправя и поглежда към банята. Явно се кани да каже, че е време да се преоблече и
да се прибере у дома. Изплашен съм, че ако го направи, никога повече няма да я видя.
Имаме еднакви презимена. Това може би е съдба, знаеш.
— Имам традиция — заявявам. Лъжа, но ми се струва, че тя е от този тип момичета,
които не биха искали да нарушат традицията на едно момче. — Най-добрият ми приятел е
барман в заведението отсреща. Винаги се отбивам там да пийна по едно питие, след като
изложбите приключат. Искам да дойдеш с мен.
Тя още веднъж поглежда към банята. Съдейки по колебанието й, мога да заключа, че тя
или не е била често в барове, или просто не е сигурна, че иска да отиде там с мен.
— Освен това предлагат и храна — додавам, опитвайки се да омаловажа факта, че току-
що я поканих на бар за по едно питие. — Най-вече ордьоври, но са много вкусни, а аз умирам
от глад.
Тя сигурно е гладна, защото очите й светват, когато споменавам ордьоври.
— Имат ли панирани пръчици със сирене? — пита с надежда.
Не съм сигурен дали имат панирани пръчици със сирене, но в този момент съм готов да
кажа каквото и да е, стига да прекарам още няколко минути с нея.
— Най-добрите в града.
Лицето й отново добива нерешително изражение. Тя поглежда към телефона в ръцете
си, после отново към мен.
— Аз… — Дъвче засрамено долната си устна. — Навярно първо трябва да се обадя на
съквартирантката си. Просто за да знае къде съм. Обикновено по това време вече съм у дома.
— Разбира се.
Обърн свежда поглед към телефона и набира номера. Чака, докато човекът отсреща
вдигне.
— Здрасти — казва в телефона, — аз съм. — Усмихва ми се успокояващо. — Тази вечер
ще закъснея, ще пийна по питие с един мъж. — Замълчава за секунда, сетне ме поглежда със
странно изражение. — Хм… да, предполагам. Той е тук.
Подава ми телефона.
— Тя иска да говори с теб.
Пристъпвам към Обърн и вземам телефона.
— Ало?
— Как се казваш? — пита някакво момиче от другия край на линията.
— Оуен Джентри.
— Къде ще водиш съквартирантката ми?
Тя ме разпитва с монотонен, властен глас.
— В бара на Харисън.
— По кое време тя ще се прибере у дома?
— Не знам. Може би след два часа? — Поглеждам към Обърн за потвърждение, но тя
само свива рамене.
— Грижи се нея — заръчва момичето. — Ще й кажа кодова дума, за да я използва, ако
ми позвъни, молейки за помощ. Ако не ми се обади до полунощ, за да ми съобщи, че се
прибира жива и здрава у дома, се обаждам в полицията и ще докладвам за убийството й.
— Хм… добре — отвръщам през смях.
— Дай ми пак да говоря с Обърн — нарежда инквизиторката.
Предавам телефона на Обърн, малко по-нервен от преди малко. По обърканото
изражение на лицето й се досещам, че тя за пръв път чува за кодовата дума. Допускам, че
или двете със съквартирантката й живеят заедно отскоро, или Обърн никога не излиза навън
да се забавлява.
— Какво? — изумява се Обърн, докато слуша по телефона. — Що за кодова дума е
„моливен член“?
Тя се плясва засрамено по устата.
— Извинявай — смотолевя, задето неволно се е изпуснала. Мълчи известно време,
после лицето й се сгърчва смутено. — Сериозно? Защо не можеш да избереш нормални думи
като „стафида“ или „дъга“? — Клати глава и тихо се смее. — Добре. Ще ти се обадя в
полунощ.
Приключва разговора и се усмихва.
— Емъри. Тя е малко странна.
Кимам в знак на съгласие за странната част. Обърн сочи към вратата.
— Може ли първо да се преоблека?
Съгласявам се охотно, доволен, че тя ще се върне с дрехите, с които бе дошла. Когато
изчезва в банята, вадя телефона си и пиша есемес на Харисън.
Аз: Идвам да пийна. Сервирате ли панирани пръчици със сирене?
Харисън: Не.
Аз: Направи ми услуга. Когато поръчам панирани пръчици със сирене, не казвай, че ги
няма в менюто. Просто кажи, че са свършили.
Харисън: Добре. Странна молба, но както кажеш.
Глава 3
ОБЪРН
Животът е странно нещо.