Всъщност не е точно така. Знам, че Хана е момичето, което току-що го е зарязало. Знам
и това, което Оуен ми каза: че посещението в този бар след изложба е традиция. Затова сега
ми става любопитно защо Харисън никога не се е срещал с Хана, щом тя е работила в
ателието. Оуен ме поглежда и забелязва смущението ми.
— Аз никога не съм я водил тук.
— Оуен никого не води тук — уточнява Харисън и го стрелва с поглед. — Какво се случи
с Хана?
Оуен поклаща глава, сякаш не желае да говори за това.
— Обичайното.
Харисън не пита какво е „обичайното“, затова предполагам, че той разбира какво точно
се е случило е Хана. Иска ми се да знаех какво означава „обичайното“.
— Какво да ти предложа за пиене, Обърн? — пита Харисън.
Поглеждам малко притеснено към Оуен, защото нямам представа какво да поръчам.
Никога досега не съм поръчвала питие, имайки предвид, че не съм достатъчно голяма, за да
го правя. Той разбира изражението ми и тутакси се извръща към Харисън.
— Донеси ни два джака с кока-кола — поръчва. — И порция панирани пръчици със
сирене.
Харисън потропва с юмрук по бара.
— Ей сега идват — казва и понечва да се отдалечи, но сетне се спира и отново поглежда
към Оуен. — О, панираните пръчици със сирене свършиха. Останаха само жалки подобия.
Чипс със сирене става ли?
Опитвам се да не се мръщя, но наистина очаквах с нетърпение пръчиците със сирене.
Оуен ме поглежда и аз кимвам.
— Звучи добре — примирявам се.
Харисън се усмихва и отново понечва да се отдалечи, но пак се извръща, само че този
път към мен.
— Ти си на двайсет и една, нали?
Аз бързо кимвам и забелязвам как по лицето му се мярва съмнение, но той се обръща и
си тръгва, без да поиска личната ми карта.
— Ти си безнадеждна лъжкиня — смее се Оуен.
Издишвам дълбоко.
— Обикновено не лъжа.
— Разбирам защо — казва той.
Нагласява се върху стола и краката ни отново се допират. Той се усмихва.
— Ще ми разкажеш ли своята история, Обърн?
Ето че се започва. Този момент обикновено наричам „началото на края“.
— Леле — подсвирва той. — Какъв е този поглед?
Осъзнавам, че навярно съм се смръщила, когато ме попита.
— Моята история е следната: живея много затворен живот и не обичам да говоря за
това.
Той се усмихва, което не очаквах.
— Звучи ми също като моята история.
Харисън се връща с питиетата, спасявайки ни от това, което е на път да се превърне в
провален разговор. И двамата отпиваме едновременно първата глътка, но при Оуен минава
по-гладко. Въпреки че още съм непълнолетна, в миналото, когато живеех в Портланд, съм
пила малко алкохол с приятели, но това питие се оказа прекалено силно за мен. Закривам
устата си с длан и се закашлям и Оуен, естествено, отново се смее.
— Е, след като никой от нас не желае да говори за себе си, поне танцуваш ли? — Той
поглежда над рамото ми към малкия, празен дансинг в другия край на залата.
Аз мигом клатя глава.
— Защо ли отговорът не ме изненадва? — Той се изправя. — Хайде, ела.
Аз отново клатя глава отрицателно и почти незабавно настроението ми се променя.
Няма начин да танцувам с него, особено на бавната песен, която току-що зазвучава. Той
сграбчва ръката ми и се опитва да ме вдигне от мястото ми, но аз се вкопчвам за стола с
другата си ръка, готова да се боря с него, ако се наложи.
— Наистина ли не искаш да танцуваш? — пита Оуен.
— Наистина не искам да танцувам.
Той се взира няколко секунди в мен, сетне се отпуска на стола си. Накланя се напред и с
жест ме моли да приближа. Все още държи ръката ми и аз усещам как палецът му погалва
леко моя. Продължава да се накланя, докато устата му не приближава ухото ми.
— Десет секунди — шепне. — Дай ми само десет секунди на дансинга. Ако след това
все още не желаеш да танцуваш с мен, можеш да си тръгнеш.
По ръцете, краката и шията ми запълзяват приятни тръпки, а гласът му е толкова нежен
и убедителен, че без да се усетя кимам в знак на съгласие.
Десет секунди са нищо. С десет секунди мога да се справя. Десет секунди не са
достатъчно дълго, за да се изложа. И след като изтекат, ще се върна на мястото си и се
надявам, че той ще престане да ми досажда с танците.
Оуен отново се изправя и ме повежда към дансинга. Изпитвам облекчение, че в
заведението няма много посетители. Въпреки че ще бъдем единствените на дансинга, няма