внимание са били сълзите й и коя е причината за тях. И защо толкова много ти хареса тази
картина, Обърн?
— Аз винаги вземам бързи душове — уточнявам и осъзнавам, че отговорът ми не я
впечатлява. И защо изобщо се опитвам да я впечатля? Извръщам се с лице към нея и тя
прави същото, но първо свежда поглед надолу, защото все още е смутена от това, че съм
видял как й е подействало изкуството ми. Харесва ми, че тя първо погледна надолу, защото
стеснителността й ми е приятна. Човек се смущава, когато за него е важно мнението на
другите.
Това означава, че тя се интересува от мнението ми, дори и да е само отчасти. И това ми
харесва, защото очевидно ме вълнува мнението й за мен. Иначе нямаше тайничко да се
надявам, че тя няма да каже или направи нещо, което да ми напомни за Хана Палиндрома.
Обърн бавно се извръща и аз се опитвам да измисля нещо по-впечатляващо, което да й
кажа. Обаче няма много време, защото очите й вече срещат моите. Изглежда, тя се надява, че
ще имам достатъчно увереност, за да заговоря пръв.
И аз заговарям пръв, макар да не мисля, че увереността има нещо общо с това.
Свеждам поглед към китката си, за да проверя колко е часът — аз дори не нося часовник
— и бързо почесвам несъществуваща пъпка, за да не изглеждам неуверен.
— Отваряме след петнайсет минути, затова трябва да ти обясня какво ще правим.
Тя издиша дълбоко, изглежда по-облекчена и спокойна, дори още преди думите да се
отронят от устата ми.
— Звучи добре — съгласява се Обърн.
Аз приближавам към Ти не съществуваш, Господи и соча към признанието, залепено на
стената.
— Признанията са заглавията на картините. Цените са написани на гърба. Твоята работа
е да регистрираш покупката, да помолиш клиента да попълни информационната карта за
доставка на картината и да прикрепиш признанието към картата за доставка, за да знам къде
да я изпратя.
Тя кимва и се втренчва в признанието. Явно иска да го види по-отблизо, затова го свалям
от стената и й го подавам. Наблюдавам я, докато чете признанието, преди да обърне
картичката.
— Мислиш ли, че хората някога купуват собствените си признания?
Знам, че го правят. Някои клиенти са ми доверявали, че те са написали признанието.
— Да, но аз предпочитам да не го знам.
Тя ме поглежда сякаш съм луд, но в същото време изглежда очарована и заинтригувана,
така че го приемам.
— Защо не искаш да знаеш? — пита тя.
Свивам рамене и очите й се свеждат към рамото ми и може би за миг се задържат върху
шията ми. Това ме кара да се зачудя какво си мисли, когато ме гледа така.
— Сещаш ли се, когато чуеш някоя група по радиото и си представиш музикантите във
въображението си? — подхващам аз. — Но после виждаш тяхна снимка или видео и
разбираш, че то няма нищо общо с действителността? Не е задължително представата да е
по-добра или по-лоша, просто е различна?
Тя кима разбиращо.
— Същото е, когато завърша една картина и някой ми споделя признанието, което я е
вдъхновило. Когато рисувам, аз създавам своя история в главата си, представям си какво е
подбудило това признание и кой го е оставил. Но когато открия, че образът, създаден във
въображението ми, докато рисувам, не пасва на действителната личност, стояща пред мен,
това някак си обезсилва изкуството ми.
Тя се усмихва и отново свежда поглед надолу.
— Има една песен, която се казва „Дръж се“ на група Алабама Шейкс — казва тя,
обяснявайки причината за поруменелите си страни. — Слушах тази песен повече от месец,
преди да видя видеото и да разбера, че певецът е жена. И на това ако не му се вика
объркване.
Аз се смея. Тя отлично разбира за какво говоря и аз не мога да престана да се усмихвам,
защото зная тази група и ми е трудно да повярвам, че някой ще си помисли, че певецът е
мъж.
— Тя казва името си в песента, нали?
Обърн свива рамене и сега аз се втренчвам в рамото й.
— Мислех, че той има предвид някой друг — промърморва тя, продължавайки да говори
за изпълнителя в мъжки род, макар вече да знае, че е жена.
Тя отмества поглед, заобикаля ме и се запътва към щанда.
Все още държи признанието в ръка и аз й позволявам да го отнесе.
— Мислил ли си някога да позволиш на хората да купуват картините анонимно?
Аз приближавам към другия край на щанда и се накланям напред, по-близо към нея.