Още не проумявам що за ден беше днешният — започна с работата във фризьорския
салон, последва срещата с адвоката следобед, вечерта помагах в художествено ателие, а сега
за пръв път в живота си влизам в бар.
Беше ме срам да призная на Оуен, че никога досега не съм била в бар, но предполагам,
че той се досеща по моето смущение на входа. Не знаех какво да очаквам, когато пристъпих
вътре, защото още не съм навършила двайсет и една. Напомних на Оуен за това, но той
поклати глава и ми каза да не го споменавам, ако Харисън ми поиска документ за
самоличност.
— Просто му кажи, че си оставила личната си карта в ателието и аз ще гарантирам за
теб.
Барът определено не изглежда така, както очаквах. Представях си диско топки и
огромен дансинг като във филма с Джон Траволта „Треска в събота вечер“. Всъщност този
бар е много по-обикновено място. Вътре е тихо и навярно мога да преброя посетителите на
пръстите на двете си ръце. Вместо от дансинг, по-голямата част от заведението е заето от
маси. И никъде няма и следа от диско топки. Това малко ме разочарова.
Оуен се промушва покрай няколко маси, докато се добере до бара в дъното на слабо
осветеното помещение. Той издърпва един стол и ми махва да седна, после се настанява на
съседния.
Тъкмо когато заемам мястото си, мъжът в другия край на бара вдига глава и аз
предполагам, че това е Харисън. Изглежда на около двайсет години, с гъсти червени
къдрици. Съчетанието от светлата му кожа с четирилистните детелини, които се мъдрят
почти навсякъде в заведението, ме навежда на мисълта, че е ирландец или поне иска да бъде.
Знам, че не би трябвало да се изненадвам, че този тип притежава бар, въпреки че е
толкова млад, защото ако всички наоколо приличат на Оуен, градът навярно гъмжи от млади
предприемачи. Супер. Това ме кара още по-силно да се чувствам не на място.
Харисън кимва към Оуен, сетне ме поглежда. Очите му се задържат за кратко върху мен,
после се извръщат отново към Оуен с недоумяващо изражение. Не знам какво е смутило
толкова този мъж, но Оуен не му обръща никакво внимание и се обръща към мен.
— Тази вечер беше великолепна — заявява той. Подпира брадичката си с ръка и ми се
усмихва. Комплиментът му ме кара и аз да се усмихна или може би причината е у него. Той
има толкова невинно, очарователно излъчване. Малките бръчици около очите му правят
усмивката му много по-искрена, отколкото у другите хора.
— Както и ти. — Двамата просто продължаваме да се усмихваме един на друг и аз
осъзнавам, че се наслаждавам на този миг, макар баровете да не са моята стихия. Толкова
отдавна не съм се забавлявала и не разбирам как Оуен изкара наяве една напълно различна
част от мен, но това ми харесва. Също така знам, че има толкова много други неща, върху
които би трябвало да се съсредоточа в момента, но това е само една нощ. Едно питие. Какво
може да ми навреди?
Той слага ръка върху бара и завърта стола си, така че да е изцяло обърнат към мен. Аз
правя същото, но столовете са твърде близо и коленете ни се допират. Той се намества така,
че едното ми коляно се оказва между неговите, а неговото— между моите. Не сме толкова
близо, че краката ни да се трият едно о друго, но определено се докосват и усещането е доста
интимно, особено когато седиш до мъж, когото едва познаваш. Оуен гледа към краката ми.
— Да не би да флиртуваме?
Приковали очи един в друг, ние продължаваме да се усмихваме и в този миг осъзнавам,
че откакто сме излезли от ателието му, усмивките не са слизали от лицата ни.
Поклащам глава.
— Аз не умея да флиртувам.
Той отново свежда поглед надолу и тъкмо понечва да ми отвърне, когато Харисън се
приближава. Накланя се напред и нехайно опира ръце на бара, насочил вниманието си върху
Оуен.
— Как мина?
Харисън определено е ирландец. Акцентът му е толкова силен, че едва го разбирам.
Оуен ми се усмихва.
— Дяволски добре.
Харисън кимва и чак тогава се обръща към мен.
— Ти сигурно си Хана. — Протяга ми ръка. — Аз съм Харисън.
Аз не поглеждам Оуен, но чувам прокашлянето му. Поемам ръката на Харисън я
разтърсвам.
— Приятно ми е да се запознаем, Харисън, но аз всъщност съм Обърн.
Очите на Харисън се разширяват и той бавно се извръща към Оуен.
— Мамка му, човече! — изрича и виновно се засмива. — Не съм в час с теб.
Оуен махва небрежно.
— Няма нищо — успокоява го. — Обърн знае за Хана.