Опитвам се да смекча думите, които ще излязат от устата ми, като говоря по-тихо, но
това не е нещо, което обезателно искам да й призная.
— Аз не съм много добро гадже.
Обърн се извръща, навярно за да не видя разочарованието в очите й. Но въпреки това то
не ми убягва.
— И какво те прави лошо гадже?
Сигурен съм, че има достатъчно причини, но аз се съсредоточавам върху най-
очевидните отговори.
— Поставям много неща преди връзките си. За повечето момичета да не бъдат на първо
място е достатъчно основателна причина за раздяла.
Поглеждам я, за да видя дали тя продължава да се мръщи, или лицето й е добило
осъдително изражение. Вместо това Обърн се замисля и кима.
— Значи Хана е скъсала с теб, защото не си имал време за нея?
— Да, в крайна сметка това се оказа основната причина.
— Колко дълго бяхте заедно?
— Не много. Няколко месеца. Може би три.
— Обичаше ли я?
Искам да я погледна, да видя изражението на лицето й, след като ми зададе този въпрос,
но не желая тя да види моето. Не желая да си помисли, че намръщената ми физиономия
означава, че съм безсърдечен, защото не съм. Всъщност изпитвам тъга, задето не успях да
обикна Хана.
— Мисля, че е много трудно да се даде точно определение на любовта — отвръщам
аз. — Можеш да обичаш много неща в даден човек, но не и самия него.
— Плакал ли си?
Въпросът й ме разсмива.
— Не, не съм плакал. Бях ядосан. Срещах се с момичета, които твърдяха, че няма да
имат нищо против, когато понякога имам нужда да остана сам за седмица или две. И когато
това наистина се случваше, после прекарвахме по-голямата част от времето в разправии
заради това, че обичам изкуството си повече, отколкото тях.
Обърн се обръща и започва да върви заднешком, без да откъсва поглед от мен.
— А така ли е? Наистина ли повече обичаш изкуството си?
Този път я гледам право в очите.
— Абсолютно.
Устните й се извиват в колеблива усмивка и аз така и не разбирам защо отговорът ми й
се понрави. Повечето хора обикновено са обезпокоени. Би трябвало да съм способен да
обичам хората повече, отколкото обичам да творя върху платното, ала досега не ми се е
случвало.
— Кое е най-доброто анонимно признание, което си получавал?
Не бяхме вървели много дълго. Дори не бяхме стигнали до края на улицата, но въпросът,
който тя току-що ми зададе, можеше да отвори тема за разговор за няколко дни.
— Сложен въпрос.
— Пазиш ли ги всичките?
Кимам.
— Не съм изхвърлил нито едно. Дори ужасните.
Това привлича вниманието й.
— Дай определение на „ужасни“.
Поглеждам през рамо към края на улицата и ателието си. Не знам защо изобщо в главата
ми се мярва мисълта да й ги покажа, защото досега с никого не съм ги споделял.
Но тя не е който и да е.
Когато отново се извръщам към нея, очите й са пълни с надежда.
— Мога да ти покажа някои — предлагам аз.
От думите ми усмивката й става по-широка, тя тутакси спира да крачи към апартамента
си и се запътва право към ателието ми.
* * *
Когато се изкачваме по стълбата, аз отварям вратата и й позволявам да пристъпи прага,
който досега съм престъпвал само аз. Това е стаята, в която рисувам. Тук пазя всички
признания. Тази стая е най-съкровената част от мен. Може да се каже, че тази стая пази
моето признание.
Тук има няколко картини, които никога не съм показвал на никого. Картини, които
никога няма да видят бял свят, като тази, която тя гледа в момента.
Тя докосва платното и прокарва пръсти по лицето на мъжа, изобразен на платното.
Докосва очите му, носа, устните.
— Това не е признание — казва Обърн, докато чете листчето, прикрепено към
картината. Поглежда ме. — Кой е това?
Приближавам към мястото, където е застанала, и се взирам в портрета заедно с нея.
— Баща ми.
Тя тихо ахва и плъзва пръсти по думите, написани на листчето.
— Какво означава Само тъга?
Пръстите й сега проследяват резките бели линии върху картината и аз се питам дали
някой някога й е казвал, че художниците не обичат когато друг човек докосва творбите им.
В този случай не е така, защото аз искам да я гледам как докосва всяка една от тях.
Харесва ми това, че тя се опитва да почувства картината не само с очи, но и с ръце. Тя вдига
с очакване поглед към мен, очаквайки да й обясня какво означава заглавието.
— Означава само лъжи. — Отдалечавам се, преди Обърн да види изражението на лицето