като Джейми Лий Къртис.
Не би трябвало да мисля как звучи, когато крещи. Но тя сама ме наведе на тази мисъл.
Обърн ми сочи към тоалетната, аз влизам и затварям вратата зад себе си. Стискам с две
ръце ръба на умивалника, докато се взирам в огледалото. Опитвам се да се убедя, че това е
просто съвпадение. Появата й тази вечер на прага на ателието ми. Връзката й с моето
изкуство. Съвпадението на нашите презимена.
Това може би е съдба, знаеш.
Глава 5
ОБЪРН
Какво, по дяволите, правя? Аз не постъпвам така. Не каня мъже в дома си.
Тексас ме превръща в уличница.
Включвам кафеника, макар отлично да знам, че не се нуждая от кофеин. Но след ден
като днешния съм сигурна, че и без това няма да мога да заспя, така че защо не, по дяволите?
Оуен излиза от тоалетната, но не се запътва към вратата. Вместо това погледът му се
насочва към картината върху стената в другия край на всекидневната. Приближава бавно към
нея и я изучава.
По-добре да не казва нищо лошо за нея. Макар че той е художник. Навярно я преценява.
Той няма как да знае, че тази картина е последното, което Адам е нарисувал за мен, преди да
почине, и тя ми е по-скъпа от всичко друго, което притежавам. Ако Оуен започне да я
критикува, незабавно ще го изгоня. Независимо от флирта помежду ни, всичко ще приключи
по-бързо, отколкото е започнало.
— Твоя ли е? — пита той и сочи картината.
Ето, започва се.
— На съквартирантката ми — лъжа аз.
Струва ми се, че ще бъде по-честен в преценката си, ако не знае, че картината е моя.
Оуен се обръща към мен и няколко секунди ме наблюдава втренчено, преди отново да се
извърне към картината. Прокарва пръсти по самия център, където две ръце се протягат една
към друга.
— Невероятно — проронва той тихо, сякаш не говори на мен.
— Такъв беше и той — мърморя под нос, знаейки, че Оуен може да ме чуе, но не ме е
грижа. — Искаш ли чаша кафе?
Гостът ми отвръща „да“ без да се обръща. Взира се в картината още известно време,
после оглежда стаята, като внимателно изучава всичко. За щастие, по-голямата част от
вещите ми са все още в Орегон и единствената следа от мен в целия апартамент е тази
картина, така че той няма да може да научи нищо за притежателката й.
Наливам му чаша кафе и я плъзвам по барплота. Оуен идва в кухнята, сяда и я притегля
към себе си. Добавям сметана и захар в моето кафе и после му ги подавам, но той ги
отмества настрани и отпива глътка кафе.
Не мога да повярвам, че той седи тук, в моя апартамент. А това, което ме стъписва още
повече е, че някак си се чувствам удобно с него. Той навярно е единственият мъж след Адам,
с когото изпитвам желание да флиртувам. Не че оттогава не съм излизала с други момчета.
Срещала съм се с неколцина. Е, добре де, с двама. И само една от тези срещи завърши с
целувка.
— Каза, че си се запознала със съквартирантката си в интернет — подхваща той. — Как
се случи това?
Струва ми се, че той ме разпитва, за да узнае повече за мен, затова изпитвам облекчение
от този незначителен въпрос.
— Кандидатствах за работа в интернет, когато реших да се преместя тук от Портланд. Тя
се свърза с мен по телефона и в края на разговора ме покани да се нанеса при нея и да си
поделим наема.
Той се усмихва.
— Сигурно си й направила страхотно първо впечатление.
— Не беше точно така — отвръщам. — Тя просто имала нужда да си подели с някого
наема, иначе щели да я помолят да напусне апартамента.
Оуен се смее.
— Изразяваш се прекалено изискано. На това му се вика да уцелиш момента.
— Я го кажи пак.
— На това му се вика да уцелиш момента — повтаря той и се подсмихва.
Аз прихвам. Той не е това, което първоначално очаквах, когато влязох в ателието му.
Предполагах, че художниците са мълчаливи, мрачни и емоционални създания. Оуен
всъщност изглежда спокоен и овладян. Определено е зрял за възрастта си, като се има
предвид факта, че е създал успешен бизнес, но всъщност е много разумен и… забавен.
Изглежда, животът му е подреден и балансиран и това навярно е най-привлекателното, което
намирам в него.
И да, разяжда ме едно противоречиво чувство, защото виждам накъде води всичко това.
И за едно типично момиче на двайсет години всичко би било вълнуващо и забавно. Нещо, за
което ще си пишете с есемеси с най-добрата си приятелка. Хей, запознах се с един