сплита своите пръсти с моите.
Стоим от двете страни на почти затворената врата и аз не проумявам защо едно просто
докосване до ръката му ме кара да търся опора в стената, но точно това правя. По ръцете ми
пробягват тръпки и аз затварям очи.
Пръстите му погалват нежно дланта ми и чертаят кръг около китката ми. Дишането ми
се учестява, а ръката ми започва да трепери. Едва се възпирам да не сваля веригата, да го
придърпам вътре и да го умолявам да направи с мен цялата това, което прави с ръката ми.
— Чувстваш ли това? — шепне той.
Кимам, защото зная, че той гледа право в мен. Усещам погледа му. Той не проронва
повече нито дума, ръката му най-после застива върху моята и аз бавно отварям очи. Оуен все
още ме наблюдава през полуоткрехнатата врата, но щом очите ми се отварят, той бързо
извръща глава към рамката и издърпва ръката си, оставяйки моята празна.
— Мамка му! — изругава той и се изправя. Прокарва ръка през косата си, сетне стиска
тила си. — Извинявай. Държа се нелепо. — Отпуска ръката си и сграбчва дръжката на
вратата. — Този път наистина си тръгвам. Преди да те изплаша — добавя с усмивка.
Усмихвам се.
— Лека нощ, ОМГ.
Той бавно поклаща глава напред-назад, докато очите му игриво се присвиват.
— Имаш късмет, че те харесвам, Обърн Мейсън Рийд.
И с тези думи Оуен затваря вратата.
— О, мили боже — шепна аз. Мисля, че навярно си падам по това момче.
*Обработка TtRG*
— Обърн.
Изпъшквам, още не съм готова да се събудя, но нечия ръка разтърсва рамото ми.
Грубо.
— Обърн, събуди се. — Гласът на Емъри. — Полицията е тук.
Тутакси се претъркулвам настрани и виждам, че съквартирантката ми се е надвесила
над мен. Спиралата е размазана под очите й и русата й коса стърчи във всички посоки.
Неочаквано развлеченият й външен вид ме стряска много повече от факта, че тя току-що бе
заявила, че полицията е тук. Сядам в леглото. Опитвам се да открия будилник, за да проверя
кое време е, но очите ми отказват да се отворят.
— Колко е часът?
— Минава девет — отвръща тя. — И… ти чу ли ме? Казах, че е дошъл полицай. Пита за
теб.
Скачам от леглото и търся дънките си. Откривам ги смачкани на пода от другата страна
на леглото. Веднага щом ги закопчавам, тършувам в шкафа за риза.
— Да не си загазила? — пита Емъри, която вече стои до вратата.
Мамка му. Забравих, че тя нищо не знае за мен.
— Това не е полицай — казвам й. — Това е просто Трей, моят зет.
Виждам, че тя все още е озадачена и това е разбираемо, защото той всъщност не ми е
зет. Просто понякога е по-лесно да го наричам така. Освен това нямам представа защо е тук.
Отварям вратата на спалнята си и виждам Трей да стои в кухнята и да си приготвя чаша кафе.
— Всичко наред ли е? — питам го. Той се извръща и щом виждам усмивката му,
разбирам, че не се е случило нищо лошо. Просто е дошъл да ме види.
— Всичко е наред — отвръща той. — Смяната ми току-що приключи и бях наблизо.
Реших да ти донеса закуска. — Той вдига един плик и го оставя върху плота. Емъри ме
заобикаля, грабва плика и го отваря.
— Вярно ли е? — пита тя и гледа към Трей. — Ченгетата наистина ли получават
безплатно понички, колкото им се иска? — Измъква една и я пъхва в устата си, докато крачи
към всекидневната. Трей я гледа презрително, но тя не забелязва. Питам се дали осъзнава, че
днес не се е поглеждала в огледалото. Съмнявам се, че й пука. Харесвам това у нея.
— Благодаря за закуската — казвам на неочаквания си гост. Сядам зад барплота,
смутена от това, че той смята, че е нормално да се появи тук без предупреждение. Особено
толкова рано сутринта. Но не казвам нищо, защото навярно съм раздразнителна заради
късното лягане и недоспиването. — Лидия днес ли се прибира?
Той поклаща глава.
— Утре сутринта. — Оставя чашата си на бара. — Къде беше миналата вечер?
Накланям глава, чудейки се защо изобщо ме пита.
— Какво имаш предвид?
Трей ме поглежда.
— Тя ми каза, че си се обадила един час по-късно.
Сега разбирам защо е дошъл. Въздъхвам.
— Наистина ли искаше да ми донесеш закуска, или го използва като извинение, за да ме
провериш?
Обиденият поглед, с който ме стрелва, ме заставя да съжаля за думите си. Въздъхвам
раздразнено и поставям ръце върху плота.
— Работех — отвръщам. — В художествена галерия срещу допълнително заплащане.
Трей стои точно на същото място, където Оуен стоеше миналата вечер. Двамата са