приблизително с еднакъв ръст, но поради някаква причина Трей изглежда по-застрашителен.
Не знам дали се дължи на полицейската униформа, или е заради втвърдените черти на
лицето му. Тъмните му очи винаги изглеждат смръщени, докато Оуен постоянно се усмихва.
Мисълта за Оуен и фактът, че довечера ще го видя, тутакси подобряват настроението ми.
— Художествена галерия? Коя?
— Тази на „Пърл“, недалеч от работата ми.
Челюстта му се стяга и той оставя чашата си с кафе на бара.
— Знам я — кима. — Синът на Калахан Джентри е собственик на сградата.
— Трябва ли да знам кой е Калахан Джентри?
Той клати глава и излива кафето си в умивалника.
— Кал е адвокат — уточнява. — А неговият син означава куп неприятности.
Обидата ме засяга, защото не я разбирам. Оуен е последният човек, който бих
асоциирала с думата „неприятност“. Трей грабва ключовете си от барплота и започва да
крачи из кухнята.
— Не ми харесва мисълта, че работиш за него.
Не че мнението на Трей има каквото и да било значение за мен, но съм малко учудена,
че изобщо прави подобно изказване.
— Няма защо да се тревожиш за това — осведомявам го. — Миналата вечер бях
уволнена. Предполагам, че не се оказах подходящ служител. — Не му казвам истинската
причина за уволнението си. Сигурна съм, че това още повече ще го разстрои.
— Добре — успокоява се той. — Ще дойдеш ли на вечеря в неделя?
Изпращам го до вратата.
— Нима някога съм пропускала?
Трей се извръща с лице към мен, след като отваря вратата.
— Е, ти никога не си пропускала и телефонно обаждане, а виж какво се случи миналата
нощ.
Туш, Трей.
Мразя конфликтите и поведението ми заплашва да сложи началото на такъв, ако не
отстъпя. Последното, от което се нуждая, е напрежение в отношенията ми с Трей или Лидия.
— Извинявай — мънкам под нос. — Снощи се прибрах късно, след като вчера работих
на две места. Благодаря ти за закуската. Ще бъда по-мила, когато следващия път се появиш
без предупреждение.
Той се усмихва и вдига ръка, за да затъкне кичур коса зад ухото ми. Жестът е интимен и
не ми се нрави, че Трей се чувства достатъчно комфортно, за да си го позволи.
— Всичко е наред, Обърн. — Той отпуска ръката си и излиза в коридора. — Ще се
видим в неделя вечер.
Затварям вратата и се облягам на нея. Напоследък Трей се държи съвсем различно с мен.
Когато живеех в Портланд, никога не съм се срещала с него. Но преместването ми в Тексас
направи почти постоянно присъствието му в живота ми. Опасявам се, че двамата не сме на
едно мнение по въпроса за значението на думата „приятелство“.
— Този тип не ми харесва — заявява Емъри.
Поглеждам към всекидневната, където тя седи на дивана и яде поничката си, докато
прелиства списание.
— Ти дори не го познаваш — опитвам се да защитя Трей.
— Много повече ми хареса мъжът, който дойде с теб миналата нощ. — Тя дори не си
дава труд да вдигне очи от списанието, докато ме критикува.
— Снощи си била тук?
Съквартирантката ми кимва, отпива щедра глътка от содата си и отново не ме удостоява
с поглед.
— Аха.
Какво? Нима тя си мисли, че това е нормално?
— Беше ли тук, когато ти се обадих за кодовата дума?
Емъри отново кимва.
— Бях в стаята си. Наистина много ме бива в подслушването — заявява безцеремонно.
Аз също кимам и се запътвам обратно към спалнята си.
— Добре е да го знам, Емъри.
Глава 6
ОУЕН
Ако бях по-умен, сега щях да съм у дома и да се преобличам.
Ако бях по-умен, мислено щях да се подготвям да отида в апартамента на Обърн, след
като това й бях обещал за тази вечер.
Ако бях по-умен, нямаше да седя тук. В очакване баща ми да влезе през вратата и да
види ръцете ми, закопчани зад гърба с белезници.
Не знам какво би трябвало да изпитвам в момента, но единственото, което чувствам, са
отеклите ми, вкочанени ръце. Знам само, че той всеки миг ще влезе през вратата и
последното, което искам, е да го погледна в очите.
Вратата се отваря.
Отвръщам поглед.
Чувам стъпките му, когато той бавно влиза в стаята. Размърдвам се на стола, но заради
метала, сключен около китките ми, не мога да се движа. Прехапвам долната си устна, за да
не изрека нещо, за което после ще съжалявам. Прехапвам я толкова силно, че усещам вкуса
на кръвта. Продължавам да не го поглеждам, като предпочитам да се съсредоточа върху