Вероятно не. Той не желае да го прекъсвам, докато мълчаливо се опитва да убеди себе
си, че аз не съм имал предвид това, което съм казал. Опитва се да си повярва, че съм го
изрекъл само защото съм под голямо напрежение.
Калахан Джентри умее да се самозалъгва.
Ако трябва да го нарисувам в този миг, бих го нарисувал с всички оттенъци на синьото,
които бих могъл да намеря. Той спокойно слага длани върху масата помежду ни. Взира се в
ръцете си, за да не гледа към мен. Вдишва бавно и дълбоко въздух, сетне го изпуска още по-
бавно.
— Веднага щом мога, ще внеса гаранцията ти.
Искам той да си мисли, че ми е безразлично. Но не е вярно. Не искам да бъда тук, но
нищо не мога да променя.
— И без това няма къде другаде да отида — заявявам аз.
Всъщност е вярно, нали? Вече съм закъснял, дори да се появя в този момент. А и няма
начин да отида сега и да кажа на Обърн къде съм бил. Или защо. Освен това, миналата нощ
повече или по-малко ме предупредиха да стоя далеч от нея, така че и това е достатъчна
причина.
Така че — да. Кому е нужна гаранция? Не и на мен.
— И без това няма къде другаде да отида — повтарям.
Очите на баща ми срещат моите и за пръв път забелязвам в тях сълзи. С тези сълзи идва
надеждата. Надеждата, че той е достигнал преломния момент. Надеждата, че това беше
последната капка. Надеждата, че той най-после ще каже: „Как мога да ти помогна, Оуен?
Как да променя всичко, за да е по-добре за теб?“.
Ала нито едно от тези неща не се случва и моята надежда изчезва, както и сълзите в
очите му. Той се обръща и отива към вратата.
— Ще поговорим довечера. У дома.
След миг вече го няма.
* * *
— Какво, по дяволите, се е случило с теб? — пита Харисън. — Изглеждаш
отвратително.
Аз сядам зад бара. Не съм спал цяло денонощие. Веднага щом преди няколко часа бе
внесена гаранцията ми, аз се запътих право към ателието. Дори не си дадох труд да отида в
дома на баща ми, за да обсъждам тази ситуация, защото ми е нужно още малко време, преди
да мога да се срещна лице в лице с него.
Вече е почти полунощ и аз знам, че Обърн навярно отдавна е заспала или е прекалено
бясна, за да заспи, защото така и не се появих тази вечер, както й бях обещал. Макар че може
би е за добро. Трябва да подредя живота си, преди тя да стане част от него.
— Миналата нощ ме арестуваха.
Харисън тутакси спира да налива чашата бира, която се кани да ми подаде. Изправя се и
ме поглежда смаяно в лицето.
— Извинявай… да не би току-що да каза „арестуваха“?
Кимам и се пресягам през бара, за да взема полупълната чаша с бира.
— Надявам се, че ще ми обясниш — казва той, докато наблюдава как отпивам щедра
глътка. Оставям чашата на бара и избърсвам уста.
— Арестуван за притежание.
Реакцията на Харисън е смесица от яд и тревога.
— Почакай за секунда — ужасява се той и снижава гласа си до шепот. — Не си им казал,
че аз…
— Разбира се, че не — прекъсвам го, преди да продължи, засегнат, че изобщо може да
ме пита за това.
— Отказах да кажа откъде съм взел хапчетата. За нещастие, това няма да ми помогне в
съда. Очевидно те са благосклонни, когато издаваш своите. — Смея се и клатя глава. —
Шибана работа, нали? Учим децата си да не доносничат, но като пораснем ни награждават за
това.
Харисън не отговоря. Знам всичко, което иска да ми каже, но той предпочита да го
запази за себе си.
— Харисън — казвам и се накланям напред. — Всичко е наред. Ще бъде наред. Това е
първото ми нарушение, затова не ми се вярва, че ще ми дадат голяма…
Той клати глава.
— Не е наред, Оуен! Вече цяла година ти повтарям да престанеш с тази гадост. Знаех, че
рано или късно ще загазиш. Мразя да съм този, който натяква „нали ти казах“, но аз, дявол да
го вземе, съм ти го казвал поне милион пъти.
Въздъхвам. Прекалено съм уморен, за да слушам проповедите му точно сега. Изправям
се, оставям десетдоларова банкнота на бара, обръщам се и си тръгвам.
Макар че той е прав. Неведнъж ме е предупреждавал. И не е единственият, защото
самият аз съм си казвал, че някой ден ще загазя, при това от дяволски по-дълго време,
отколкото Харисън.
Глава 7
ОБЪРН
— Да ви налея ли още?
— Разбира се — отвръщам и се усмихвам на сервитьорката, макар да не съм сигурна, че
имам нужда от това. Би трябвало просто да си тръгна, ала все още някаква малка частица в