мен се надява, че Лидия ще се появи. Със сигурност не е забравила.
Споря със себе си дали да й изпратя, или не, още един есемес. Тя закъснява с повече от
час и аз седя тук, изпълнена с жалката надежда, че няма да се наложи да стана и да си
тръгна.
Не че тя е първият човек, който ми връзва тенекия. Първенството води Оуен Мейсън
Джентри.
Трябваше да знам. Трябваше да съм подготвена за това. Цялата онази нощ с него
изглеждаше прекалено хубава, за да е истинска, а фактът, че вече цели три седмици няма ни
вест, ни кост от него, само доказва мъдростта на решението ми да се откажа от мъжете.
Макар че все още ми горчи. Дяволски ме боли, защото когато той излезе през вратата ми
в онзи четвъртък вечерта, бях окрилена от надежда. Не само заради срещата с него, но защото
запознанството ни ме накара да помисля, че Тексас навярно не е чак толкова лош. Може би
за пръв път си позволих да вярвам, че нещата най-после се подреждат в моя полза, че съдбата
най-после се е смилила над мен.
Болно ми е да го призная, но той се оказа измамна надежда.
Ала да бъда зарязана от Лидия боли малко повече, отколкото от Оуен, защото той поне
не ми е вързал тенекия на рождения ми ден.
Как е могла да забрави?
Няма да плача. Не искам да го правя. Проляла съм достатъчно сълзи заради тази жена и
тя повече няма да ме накара да заплача.
Сервитьорката се връща на масата и ми долива питието. Моето безалкохолно питие.
Пия жалката сода и седя сама в ресторанта, излъгана за втори път през този месец, а
днес е моят двайсет и първи рожден ден.
— Донесете ми сметката — поръчвам на сервитьорката, най-сетне капитулирала пред
съдбата. Жената ме поглежда съжалително, докато оставя сметката на масата. Плащам и си
тръгвам.
Ненавиждам случайността, която ме принуждава да минавам покрай ателието му, когато
се връщам от работа на път за вкъщи. Или в този случай, на път за вкъщи, след като са ми
вързали тенекия. Понякога лампите в апартамента му на втория етаж светят и аз се изпълвам
с непреодолимо желание да подпаля сградата.
Всъщност не е вярно. Това е малко жестоко. Не бих изгорила красивите му картини.
Само него.
Когато приближавам до сградата, се спирам и се взирам в нея. Може би от сега нататък
си струва да предпочета да повървя малко повече, но да не минавам никога оттук. Ала преди
да избера нов маршрут, навярно трябва да оставя признание. От три седмици исках да го
сторя, а тази вечер всичко се е подредило идеално, за да разпали достатъчно гнева в мен и да
го направя.
Отправям се към входната врата на сградата и се взирам в процепа, през който се пускат
листчетата, като в същото време ровя в чантата за лист и химикалка. Нямам лист, затова
продължавам да тършувам, докато попадам на сметката от фантастичната вечеря в чест на
рождения ми ден, която току-що споделих със себе си. Обръщам бланката, притискам я към
стъклото на прозореца и започвам да пиша своето признание.
Преди три седмици срещнах един наистина страхотен мъж. Той ме научи да танцувам,
припомни ми усещането да флиртуваш, изпрати ме до вкъщи, накара ме да се усмихвам, а
после…
ТИ СИ НЕГОДНИК ОУЕН!
Натискам капачката на химикалката, за да я затворя. Пъхам я обратно в чантата. Колкото
и да е странно, написаното на листа наистина ме кара да се почувствам по-добре. Понечвам
да сгъна сметката, но после я приглаждам и отново вадя химикалката, за да добавя още едно
изречение.
P.S. Инициалите ти са глупави.
Така е много по-добре. Пъхам признанието в процепа, преди да имам достатъчно време,
за да размисля. Отдалечавам се с няколко крачки от сградата и вдигам ръка за сбогом.
Обръщам се и се отправям към апартамента си, когато телефонът ми издава звуков
сигнал. Изваждам го и чета съобщението.
Лидия: Извинявай! Залисах се, а и днес беше такава лудница. Надявам се, че не си ме
чакала дълго. Сутринта заминавам за Пасадена, но нали ще дойдеш на вечеря в неделя?
Отново и отново чета съобщението, докато в главата ми пулсира само една мисъл:
Кучка, кучка, кучка, кучка.
Толкова съм незряла. Но хайде стига, нима не можа просто да ми каже: „Честит рожден
ден“?
Господи, колко ме боли.
Тъкмо се каня да прибера телефона в чантата, когато той отново писука. Може би си е
спомнила, че днес е рожденият ми ден. Може би се чувства малко виновна заради това. Може