дъх и да не чувствам постоянното напрежение, принуждаващо ме да бягам нагоре, за да не
падна на дъното.
Нейното присъствие ме успокоява, отпуска ме, кара ме да вярвам, че околният свят
може би не е толкова труден и отчайващ, както изглежда, когато тя не е наблизо. Затова
колкото и жалко да изглеждаме двамата в този миг, седнали на пода в женската тоалетна, не
бих искал да бъда никъде другаде.
— ОМГ — казва тя и се накланя, за да дръпне косата ми. Лицето й се смръщва и аз не
мога да разбера защо толкова се гневи на косата ми точно в този момент. — Трябва да
оправим тази свинщина — мърмори тя.
Слага ръка на стената, а с другата се опира на рамото ми и се надига. Когато се изправя,
ми протяга ръка.
— Ела, Оуен. Смятам да оправя твоята свинщина.
Честно казано, не съм съвсем сигурен, че е достатъчно трезва, за да оправя каквото и да
било. Но нямам нищо против, защото все още съм на своята подвижна пътека и безропотно
съм готов да я последвам, където и да ме заведе.
— Нека да измием ръцете си, Оуен. Подът е мръсен. — Обърн приближава до
умивалника и пръска течен сапун върху дланта ми. Поглежда ме в огледалото, а сетне свежда
поглед към ръката ми. — Ето ти малко сапун — мърмори тя и го размазва върху дланта ми.
Не я разбирам. Не знам колко е изпила, но не това очаквах от тазвечерната ни среща.
Особено след като прочетох признанието й.
Ние мием мълчаливо ръцете си. Тя издърпва две хартиени кърпи и ми подава едната.
— Подсуши си ръцете, Оуен.
Вземам хартиената кърпа и послушно изпълнявам нареждането й. Сега тя е уверена,
поела е нещата в свои ръце и аз мисля, че е най-добре да я слушам. Докато не изясня доколко
е пияна, не желая да правя нищо, което може да предизвика друга реакция, различна от
сегашното й спокойно поведение.
Отивам до вратата и я отварям. Тя се отдръпва от умивалника и аз забелязвам, че леко се
препъва, но бързо се подпира на стената. Свежда глава към обувките си и ядно ги оглежда.
— Шибани токчета — мърмори. Само дето обувките й нямат токчета. Тя е обута в черни
балеринки с равни подметки, но въпреки това ги обвинява.
Връщаме се обратно в бара, където Харисън вече е затворил и дори е угасил част от
лампите. Той повдига вежда, когато минаваме покрай него.
— Харисън? — казва тя и насочва пръст към него.
— Обърн — с равен глас отвръща той.
Тя размахва пръст и аз виждам, че Харисън го напушва смях, но се сдържа.
— Запиши всички онези прекрасни питиета в сметката ми, става ли?
Той клати глава.
— Ние приключваме всички сметки в края на вечерта.
Обърн слага ръце на кръста и цупи устни.
— Но аз нямам пари. Изгубих чантата си.
Харисън се навежда и й подава чантата иззад бара.
— Не си я изгубила. — Побутва я по плота, а тя се взира в чантата си, сякаш е
разстроена, че не я е изгубила.
— Е, по дяволите. Сега трябва да ти платя. — Тя пристъпва напред и отваря чантата. —
Ще платя само едно питие, защото дори не съм убедена, че си сложил алкохол във второто.
Харисън ме поглежда и върти очи, после побутва парите обратно към нея.
— За сметка на заведението. Честит рожден ден — казва той. — И само за сведение, ти
изпи три коктейла. И всичките с алкохол.
Обърн премята през рамо дръжката на чантата.
— Благодаря. Ти си единственият човек в целия щат Тексас, който днес ме поздрави за
рождения ден.
Възможно ли е да се ненавиждам повече, отколкото преди три седмици? Да, абсолютно.
Тя се извръща към мен и вирва брадичка, съзирайки изражението на лицето ми.
— Защо толкова си увесил нос, Оуен? Ние ще оправим твоята свинщина, забрави ли? —
Пристъпва към мен и ме хваща за ръката. — Довиждане, Харисън. Мразя те, задето се обади
на Оуен.
Харисън се усмихва и ме стрелва с тревожен поглед, сякаш мълчаливо ми пожелава
късмет. Аз свивам рамене и я оставям да ме влачи зад себе си, докато вървим към изхода.
— Днес получих подаръци от Портланд — осведомява ме Обърн, докато приближаваме
изхода. — Хората в Портланд ме обичат. Мама и татко. Братята и сестрите ми.
Бутам вратата и я оставям да мине първа. Днес е първи септември — честит рожден ден
— и нощта в Тексас е необичайно хладна за сезона.
— Но колко хора от Тексас, които твърдят, че ме обичат, ми подариха подарък? Отгатни
от първия път.
В действителност не искам да отгатвам. Отговорът е очевиден и аз искам да поправя
факта, че никой в Тексас не й е подарил днес подарък. Бих й казал, че можем още сега да