отидем да й купим един, но не и когато е пияна и сърдита.
Наблюдавам я, докато потърква с ръце голите си рамене и вдига поглед към небето.
— Мразя времето в твоя Тексас, Оуен. Тук е толкова влажно. През деня е горещо, през
нощта е студено, а през останалото време е непредсказуемо.
Искам да изтъкна, че включването на деня и нощта не оставя място за „останалото
време“. Но не мисля, че точно сега е подходящият момент да се впускам в подробности. Тя
продължава да ме тегли в посока, която не води към ателието ми, нито към апартамента й.
— Къде отиваме?
Обърн пуска ръката ми и забавя крачка, докато вървим един до друг. Искам да обвия
ръка около кръста й, за да не се спъне заради „токчетата“, но мисля, че тя полека-лека
изтрезнява и с нетърпение чакам скоро да дойде на себе си. Съмнявам се, че иска да съм
близо до нея, още по-малко да я прегръщам през кръста.
— Почти стигнахме — обявява тя, докато рови из чантата си. Спъва се няколко пъти и
всеки път ръцете ми се стрелват нагоре, готови да я подхванат, но тя някак си успява да
възстанови равновесие.
Изважда ръката от чантата си и я вдига, поклащайки връзка ключове толкова близо до
лицето ми, че докосват носа ми.
— Ключове — осведомява ме тя. — Намерих ги.
Усмихва се, сякаш се гордее със себе си, затова и аз й се усмихвам. Обърн размахва ръце
пред гърдите ми, за да спра да вървя. Сочи към салона за красота, пред който стоим, и ръката
ми инстинктивно се стрелва закрилнически към косата ми.
Тя пъхва ключа в ключалката и за съжаление, вратата се отваря с лекота. Моята
спътница я бута и с жест ме подканва да вляза пръв.
— Ключът за лампите е вляво от вратата — упътва ме. Аз се обръщам към моето ляво и
тя простенва.
— Не, Оооуен. Другото ляво.
Сдържам усмивката си, протягам се надясно и включвам осветлението. Наблюдавам я
как се запътва целеустремено към един от фризьорските столове. Пуска чантата върху плота
пред огледалото, сетне хваща облегалката на стола и го завърта към мен.
— Сядай.
Положението никак не е добро. Кой мъж би позволил на пияно момиче да го доближи с
ножица в ръка?
Мъж, който е излъгал пияното момиче и се чувства адски виновен заради това.
Поемам нервно дъх и сядам на стола. Тя ме завърта, за да се озова с лице към
огледалото. Ръката й застива над набора от гребени и ножици, сякаш е хирург, решаващ с
какъв инструмент да ме разреже.
— Ти наистина си се запуснал — цъка укорително тя и грабва един гребен. Застава пред
мен и се взира съсредоточено в косата ми, докато я разчесва с гребена. — Поне вземаш ли
душ?
Свивам рамене.
— Понякога.
Тя клати разочаровано глава, докато се пресяга назад за ножица. Когато отново се
извръща към мен, лицето й е добило съсредоточено изражение. Щом ножицата приближава
към главата ми, аз се паникьосвам и се опитвам да се надигна.
— Оуен, престани — усмирява ме тя и натиска надолу раменете ми, за да седна обратно
на стола. Опитвам се нежно да я отместя настрани, за да стана, но тя отново ме бута на
стола. Ножицата все още е в лявата й ръка и аз знам, че не е нарочно, но се намира прекалено
близо до гърлото ми, за да се чувствам спокойно. Ръцете й са върху гърдите ми и аз виждам,
че само я ядосах още повече с неудачния си опит за бягство.
— Косата ти има въпиюща нужда от подстригване, Оуен — осведомява ме тя. — Всичко
е наред. Няма да ти взема пари, нуждая се от практика. — Вдига единия си крак и слага
коляно върху бедрото ми, сетне прави същото и с другия.
— Не мърдай. — Сега, след като с тялото си ме е приковала към стола, Обърн се
повдига и започва да се занимава с косата ми.
Тя се е настанила в скута ми и вече не е нужно да се притеснява, че ще избягам. Няма
начин да го направя.
Гърдите й са право пред мен и въпреки че закопчаната й догоре риза не разкрива нищо,
фактът, че се намирам толкова близо до такава интимна част от тялото й, ме кара направо да
залепна на стола. Внимателно вдигам ръце към кръста й, за да я придържам да не падне.
Когато я докосвам, Обърн застива и свежда поглед към мен. Нито един от двамата не
проговаря, но аз знам, че тя чувства същото. Прекалено съм близо до нея, за да не забележа
реакцията й. Дъхът й секва ведно с моя.
Тя нервно се извръща настрани щом погледите ни се срещат и започва да кълца косата
ми. Честно мога да заявя, че никога досега не са ме подстригвали по този начин. В