след това започвам да изреждам имена на хора, които никога досега не съм срещала. Дори се
случва да си измислям имена.
Адам знае, че не мисля наистина това, което казвам, но се чувства добре да го чуе.
Палецът му избърсва сълзите от бузата ми и аз отново се сърдя на себе си, че не мога да
издържа дори десет минути, без да заплача.
— Прости ми, Адам. Наистина се опитах с все сили да не плача.
Очите му се смекчават, когато ми отвръща:
— Ако днес беше излязла от тази стая, без да пророниш нито една сълза, това щеше да
ме съсипе.
При тези думи спирам да се боря с напиращия солен поток. Сграбчвам в юмрук ризата
му и се разридавам на гърдите му, докато той ме прегръща. През сълзите се опитвам да чуя
ударите на сърцето му, раздирана от желанието да прокълна тялото му, задето е толкова
слабо.
— Толкова много те обичам. — Гласът му е задъхан и изпълнен със страх. — Винаги ще
те обичам. Дори и когато не мога.
При тези думи сълзите ми рукват още по-силно.
— И аз винаги ще те обичам. Дори и когато не бива.
Вкопчваме се един в друг, докато ни залива толкова мъчителна и задушаваща тъга, че ти
е трудно да искаш да живееш отвъд нея. Казвам му, че го обичам, защото той трябва да го
знае. Отново и отново повтарям любовните думи. Продължавам да ги мълвя, произнасяйки
ги повече пъти, отколкото съм ги изричала досега на глас. Всеки път, когато ги казвам, той
ми отвръща със същото. Толкова много пъти ги произнасяме, че вече не съм сигурна кой след
кого повтаря, но не спираме да ги изричаме отново и отново, докато брат му Трей не докосва
ръката ми и не ми казва, че е време да тръгвам.
Продължаваме да ги мълвим, докато се целуваме за последен път.
Продължаваме да ги изричаме, докато се прегръщаме.
Не спираме да ги казваме, докато отново се целуваме за последен път.
Аз все още продължавам да ги нашепвам…
Глава 1
ОБЪРН
Размърдвам се неспокойно на стола, когато той ми съобщава тарифата си на час. Няма
начин да си я позволя с моя доход.
[1]
— Работите ли на принципа „пълзяща скала“ ? — интересувам се аз.
Той се опитва да не се мръщи, но бръчките около устата му стават още по-забележими.
Слага ръце върху махагоновия плот на бюрото, сплита пръсти и притиска една о друга
възглавничките на палците си.
— Обърн, това, за което ме молиш, струва пари.
Виж ти, нима?
Мъжът се обляга назад в стола и сключва ръце върху корема си.
— Адвокатите са като сватбите. Получаваш това, за което плащаш.
Нямам кураж да му изтъкна ужасната аналогия. Вместо това, свеждам поглед към
визитката в ръката си. Той е горещо препоръчан като изключително способен в професията и
аз знаех, че ще струва много пари, но нямах представа, че ще е чак толкова скъпо. Ще ми е
нужна втора работа. Може би дори трета. Всъщност май ще се наложи да ограбя някоя
проклета банка.
— И няма никаква гаранция, че съдията ще отсъди в моя полза?
— Мога единствено да обещая, че ще направя всичко по силите си, за да издействам
решение, благоприятно за теб. Съдейки по документите, фигуриращи в делото в Портланд, ти
сама си се поставила в доста трудно положение. Това ще отнеме време.
— Времето е всичко, което имам — мърморя аз. — Ще се върна веднага, след като
получа чека за първата си заплата.
Той възлага на секретарката си да ми определи нова среща и ме отпраща. Аз се озовавам
отново навън в тексаската жега.
Вече три седмици живея тук и всичко е такова, каквото очаквах: горещо, влажно и
самотно.
Отраснала съм в Портланд, щата Орегон, и предполагах, че там ще прекарам остатъка от
живота си. Посетих Тексас веднъж, когато бях на петнайсет и макар че онова пътуване не
беше приятно, не съжалявам за нито една секунда от него. За разлика от сега, когато съм
готова на всичко, за да се върна обратно в Портланд.
Надявам слънчевите очила и се отправям към апартамента си. Да живееш в центъра на
Далас съвсем не е като да живееш в центъра на Портланд. Поне в Портланд мога да стигна
пеша почти до всяка част на града. Далас е голям град и се простира на обширна площ.
Споменах ли горещината? Тук е направо жежко. Наложи се да продам колата си, за да си
позволя да се преместя тук, така че сега мога да избирам между придвижването с
обществения транспорт и собствените си крака, имайки предвид факта, че се налага да пестя