поглеждайки към мен.
Клатя глава.
— Не, Оуен. Не желая. — Този път извръщам взор към него, въпреки болезнения
протест на главата ми. — Ти искаш ли да ми кажеш защо затваряш ателието?
Въпросът ми го сварва неподготвен. Съзирам го в очите му, преди да успее да извърне
поглед.
— Не, Обърн. Не желая.
И двамата спираме едновременно, когато пристигаме пред салона. Аз слагам ръка върху
дръжката на вратата и свалям бейзболната му шапка от главата си. Нахлупвам я обратно върху
неговата, макар че за целта се налага да се повдигна на пръсти.
— Страхотно си поговорихме. А сега да млъкваме и да оправим косата ти.
Той задържа вратата, правейки ми път да мина първа.
— Точно това си мислех и аз.
Влизаме в салона и аз го каня с жест да ме последва. Вече знам, че по-лесно ще се
справя с косата му, ако е мокра, затова го водя направо в стаята с умивалниците. Усещам, че
Емъри ме наблюдава, докато минаваме покрай нея и съм любопитна защо тя не се е
паникьосала, когато миналата нощ не се прибрах в апартамента.
Преди да има възможността да ми се разкрещи, аз й се извинявам, когато подминавам
работното й място.
— Извинявай, че миналата нощ не се обадих — промърморвам тихо.
Тя стрелва с поглед Оуен, който ме следва.
— Не се тревожи. Някой ме предупреди, че си жива и здрава.
Мигом се извръщам и поглеждам към Оуен и по свиването на раменете му разбирам, че
той е предупредил съквартирантката ми. Не съм сигурна, че тази проява на загриженост от
негова страна ми харесва, защото сега ми е по-трудно да продължавам да му се сърдя.
Когато стигаме до задната стая, всички умивалници са свободни, затова отивам при
последния. Нагласям височината на душа и давам знак на Оуен да седне. Регулирам
температурата на водата и наблюдавам как той навежда глава над коритото на мивката. Аз се
опитвам да фокусирам погледа си върху всичко друго, но не и върху лицето му, докато се
захващам да мокря косата му. Неговите очи са приковани в мен през цялото време, докато
прокарвам ръце през нея и обилно я насапунисвам с шампоан. Правя това повече от месец и
голяма част от клиентите на нашия салон са жени. Никога досега не съм забелязвала колко
интимно занимание може да бъде миенето на нечия коса.
Но от друга страна, никой не ме зяпа толкова открито, докато се опитвам да работя.
Мисълта, че той внимателно следи всяко мое движение, ме изнервя невероятно. Пулсът ми
се учестява, а ръцете ми непохватно треперят. След известно време Оуен заговаря:
— Много ли си ми бясна? — пита тихо.
Ръцете ми застиват насред работата. Това е толкова по детински наивен въпрос. Имам
чувството, че сме деца, които са си дали мълчалив обет. Но се оказва доста сложно да се
отговори на толкова прост въпрос.
Бях му бясна преди три седмици. Бях му ужасно сърдита миналата нощ. Но сега дори не
изпитвам гняв. Всъщност да съм близо до него и да виждам как ме съзерцава, ме навежда на
мисълта, че навярно е имал много основателна причина да не се появи и тя няма нищо общо
с чувствата му към мен. Просто искам да ми обясни.
Свивам рамене и отново се захващам да мия косата му с шампоана.
— Бях — отвръщам. — Но ти ме предупреди, нали? Каза, че момичетата не са най-
важното в живота ти. Така че „бясна“ е малко силно казано. Разочарована, да. Ядосана, да.
Но не и наистина бясна.
Това беше достатъчно откровен отговор, какъвто, между другото, той не заслужаваше.
— Казах, че работата ми е на първо място, но никога не съм казвал, че съм негодник.
Винаги предупреждавам момичето, с което излизам, ако се нуждая от лично пространство за
работата.
Стрелвам го бегло с поглед, сетне насочвам внимание към голямата туба с балсам за
коса. Изстисквам малко върху ръката си и втривам балсама в косата му.
— Значи си така любезен да предупреждаваш гаджетата си, че можеш да изчезнеш, но
тази любезност не важи за момичетата, с които не спиш? — Продължавам да втривам
балсама в косата му, но не съм толкова внимателна, колкото би трябвало.
Мисля, че размислих… Сега съм бясна.
Той клати глава, изправя се и се обръща към мен.
— Нямам предвид това, Обърн. — Водата се стича по лицето му. Надолу по врата. —
Искам да кажа, че не изчезнах заради рисуването. Ситуацията не беше такава. Не желая да си
мислиш, че не съм искал да се срещна отново с теб. Защото не е вярно.