Челюстта ми се стяга и аз стискам зъби.
— От теб капе вода — тросвам се и го дърпам обратно към мивката. Грабвам душа и
започвам да изплаквам косата му. Очите му отново не се откъсват от лицето ми през цялото
време, но аз не искам да срещна погледа му. Не желая да ми пука какво е извинението му,
защото, честно, в момента не искам да се забърквам с когото и да било. Но по дяволите, пука
ми. Искам да знам защо не се появи и защо не си даде труда да се свърже с мен през цялото
това време.
Приключвам с изплакването на косата му и измивам пяната в мивката.
— Можеш да се изправиш.
Оуен се изправя, а аз грабвам кърпата и подсушавам косата му. Мятам мократа кърпа в
панера в другия край на стаята и понечвам да го заобиколя, но той улавя китката ми и ме
спира.
Не се опитвам да се изскубна. Знам, че би трябвало, но ме гризе любопитството какъв
ще е следващия му ход, за да ме е грижа какво би трябвало да направя. Освен това не се
отдръпвам, защото ми харесва как нежното му докосване кара сърцето ми да замира.
— Излъгах те — промълвява той тихо.
Думите му не ми харесват и определено не ми се нрави откровеността, изписана на
лицето му.
— Аз не… — Очите му се присвиват замислено и той бавно издиша. — Не се върнах,
защото не виждах смисъл. В понеделник заминавам.
Изстрелва последните думи, сякаш иска час по-скоро да се отърве от тях. Не съм
доволна от това негово признание. Ни най-малко.
— Заминаваш? — Гласът ми е пропит с разочарование. Имам чувството, че току-що са
ме зарязали, а дори нямам гадже.
— Заминаваш? — пита и Емъри.
Извъртам се и виждам, че тя придружава клиентка до един от умивалниците и се взира в
Оуен, очаквайки отговор. Отново насочвам поглед към Оуен и по изражението на лицето му
разбирам, че мигът на истината е отминал. Отдалечавам се от него и излизам от стаята,
насочвайки се към моето работно място. Той мълчаливо ме следва.
Нито един от двамата не проговаря, докато разчесвам косата му и се опитвам да измисля
как ще оправя бъркотията, която сътворих миналата нощ. Ще трябва да подстрижа по-
голямата част. Той ще изглежда толкова различен и не съм сигурна дали ще ми харесва с
много по-къса коса.
— Ще бъде къса — осведомявам го. — Доста съм я оплескала.
Оуен се засмива и точно това ми е нужно в момента. Смехът му разсейва напрежението
от разговора ни, докато миех косата му.
— Защо ми позволи да ти причиня това?
Той ми се усмихва.
— Беше рожденият ти ден. Бих изпълнил всяко твое желание.
Оуен флиртаджията се е завърнал и това хем ми харесва, хем го ненавиждам. Правя
крачка назад, за да огледам косата му. След като вземам решение как да я подстрижа, аз се
извръщам и грабвам ножицата и гребена, които са точно по местата си. Спомням си, че
миналата вечер ги изпуснах на пода и ми хрумва, че Емъри сигурно тази сутрин е заварила
пълен безпорядък. Не изметох остриганата коса на Оуен, преди двамата да напуснем салона,
но сега подът беше чист, така че трябва по-късно да й благодаря.
Започвам да подстригвам косата му, стараейки се да се съсредоточа върху работата си, а
не върху Оуен. По някое време, докато оформям прическата му, Емъри се връща на работното
си място. Тя сяда на работния си стол и ни наблюдава. Оттласква се с крак от шкафа под
огледалото и започва да се върти със стола.
— Завинаги ли заминаваш, или за малко? — пита Емъри. Оуен поглежда към мен и
повдига вежда.
— О! — възкликвам аз, сещайки се, че все още не съм ги запознала. Соча Емъри. —
Оуен, това е Емъри. Моята странна съквартирантка.
Той кимва леко и едва-едва се извръща към нея. Мисля, че е нервен, че ще съсипя косата
му още повече, затова се старае да седи колкото може по-неподвижен.
— Навярно за няколко месеца — отвръща й той. — Не е за постоянно. По работа.
Емъри се мръщи.
— Това е много лошо — заключва. — Ти ми харесваш много повече от другия мъж.
Очите ми се разширяват и извръщам рязко глава към нея.
— Емъри!
Не мога да повярвам, че го изрече просто така.
Оуен бавно насочва вниманието си отново към мен и леко повдига вежда.
— Другият мъж?
Клатя глава и махвам пренебрежително с ръка.
— Тя е останала с погрешно впечатление. Няма друг мъж. — Мятам й свиреп поглед. —
Не може да има друг мъж, когато изобщо няма никакъв мъж.
— О, моля те. — Съквартирантката ми подпира крак върху шкафа и спира да се върти.
Сочи Оуен. — Той е мъж. Мъжът, с когото очевидно си прекарала миналата нощ. Мъж, който