не е искал да започва нова връзка, щом заминава, но ако това наистина е причината, никога
не би трябвало да ми обещава, че ще се върне на следващата вечер.
Изражението му не трепва, но той пристъпва една крачка към мен.
— Не се появих на другия ден, защото те харесвам.
Затварям очи и разочарована увесвам нос.
— Това е много тъп отговор — промърморвам.
Той прави още една крачка и сега е точно пред мен. Когато заговаря отново, гласът му е
толкова дълбок, че усещам вибрациите му в стомаха си.
— Знаех, че заминавам, а ти ми харесваш. Тези две неща не са особено добра
комбинация. Трябваше да те предупредя, че няма да дойда, но нямах телефонния ти номер.
Добър опит.
— Ти знаеше къде живея.
В отговор Оуен само въздъхва. Пристъпва от крак на крак и аз най-после събирам
достатъчно смелост, за да го погледна в лицето. Той наистина има виновно изражение, но аз
вече знам, че не бива да се доверяваш на мъжкото лице. Единственото, достойно за доверие,
са действията, а досега Оуен не е доказал, че може да му се вярва.
— Обърках всичко — признава той. — Съжалявам.
Поне не се оправдава. Предполагам, че се иска поне малко доблест да признаеш, когато
грешиш, дори и да не си достатъчно любезен, за да обясниш защо. Явно такъв е изборът му.
Не съм сигурна кога се е озовал толкова близо до мен, но той е толкова близо —
наистина много близо — че минувачите могат да решат, че или сме насред раздяла, или всеки
миг ще се хвърлим в прегръдките си.
Аз го заобикалям и продължавам да вървя, докато не стигаме до ателието му. Не съм
сигурна защо спирам пред неговата врата. Би трябвало да продължа да вървя. Да не се
спирам, докато не стигна до апартамента си. Той отключва вратата и поглежда през рамо, за
да се увери, че още съм тук.
А не би трябвало да съм. Би трябвало да се подготвям за това, което знам, че ще бъдат
двата най-прекрасни почивни дни, каквито не съм имала от дълго време, но които ще бъдат
последвани от най-лошия понеделник, какъвто също отдавна не съм имала.
Ако прекарам уикенда с него, ще се чувствам така, както след напиването миналата нощ.
Ще бъде забавно и вълнуващо и докато съм с него ще забравя за всичко друго, но после ще
дойде понеделникът. Той ще замине, а аз ще страдам от махмурлука Оуен, който ще бъде
много по-тежък от махмурлука Оуен, който ще имам, ако просто сега си тръгна.
Той отваря вратата на ателието. Лъхва ме хладна струя въздух, приканвайки ме да вляза.
Поглеждам вътре, а после към Оуен. Той забелязва съмнението в очите ми и се протяга към
ръката ми. Води ме в ателието и поради някаква причина аз не се противя. Вратата се затваря
зад нас и околният мрак ни поглъща.
Чувам как отекват ударите на сърцето ми. Сигурна съм, че бие достатъчно силно, за да
се чуе в цялото ателие. Усещам присъствието на Оуен близо до мен, но никой от двама ни не
се движи. Чувам дъха му, чувствам близостта му, усещам аромата на балсама, примесен с
някакво ухание, свежо като дъжд.
— Боиш се да прекараш уикенда с някого, когото едва познаваш, това ли те изпълва със
съмнения? Или просто мисълта да прекараш уикенда точно с мен?
— Не се страхувам от теб, Оуен. Обмислям идеята точно заради теб.
Той отстъпва крачка назад, но очите ми вече са достатъчно привикнали с тъмнината и аз
виждам ясно лицето му. В очите му искри надежда. Вълнение. Радост. Как мога да му
откажа?
— А ако се съглася да остана с теб само за един ден? И после да решим за по-нататък?
Той се засмива на предложението ми, сякаш смята за глупаво това, че след като
прекарам един ден с него, няма да искам да остана през целия уикенд.
— Това е много мило, Обърн — подсмихва се той. — Съгласен съм.
Усмивката му става по-широка, когато ме притегля към себе си. Обвива ръце около мен,
вдига ме от пода, притискайки ме толкова силно, че едва не ме задушава. После ме пуска
долу и отваря вратата.
— Хайде. Да отидем в „Таргет“.
— „Таргет“? — питам изненадана.
Оуен се усмихва и наглася шапката си върху главата ми, докато отново ме избутва навън,
под палещите лъчи на слънцето.
— Нямам с какво да те нахраня. Отиваме на пазар.
Глава 10
ОУЕН
Съвсем се оплитам в лъжите, които й казвам, а за мен не е нормално да лъжа човек като
нея. Но не знаех как да й кажа истината. Бях изплашен, че ще я изгубя, както и да й призная,
че всъщност не заминавам в понеделник. Истината е, че в понеделник ще се изправя пред