Сграбчва една синя палатка. Бих й помогнал, но краката ми сякаш са се сраснали за пода. Все
още се опитвам да осъзная думите й.
Синьото е любимият му цвят.
Искам да я попитам кой е той и защо възнамерява да ходи на къмпинг с някой, чийто
любим цвят е синият, синият и само синият. Но не казвам нищо, защото нямам право на това.
Тя ми подарява два дни, а не вечността.
Два дни.
Това няма да ми е достатъчно, Обърн. Вече го осъзнавам. И без значение кой е този,
чийто любим цвят е синият, той няма да има никакъв шанс да бъде щастлив в тази палатка,
защото ще направя всичко по силите си, за да съм сигурен, че единствената й мисъл, когато
отново я види, да бъде „О, боже мой!“
* * *
Натоварвам всички покупки в таксито и се обръщам да взема палатката. Тя я измъква от
ръцете ми, преди да я прибера в багажника.
— Аз ще нося това. Искам да отскоча за малко до апартамента си, преди да дойда при
теб, затова просто ще я взема със себе си.
Поглеждам към торбите с продуктите, после към нея.
— Защо? — Хлопвам капака на багажника и забелязвам как страните й поруменяват,
когато свива рамене.
— Не може ли просто да ме закараш до вкъщи? Ще се срещнем в апартамента ти след
два часа.
Не искам да я закарвам до тях. Тя може да размисли.
— Става — отвръщам. — Разбира се.
Заобикалям колата и й отварям задната врата. Струва ми се, че тя разбира, че не искам
да я оставям да се прибере у дома, но аз се опитвам да прикрия разочарованието си. Когато
влизам в таксито, сграбчвам ръката й и затварям вратата. Тя казва адреса на шофьора.
Гледам през прозореца, когато усещам, че тя стиска ръката ми.
— Оуен?
Извръщам се с лице към нея. Усмивката й е толкова сладка, че челюстта ми се стяга.
— Просто искам да си взема душ и да взема малко дрехи, преди да дойда при теб. Но
обещавам, че ще дойда. Съгласен? — Изражението на лицето й е успокояващо.
Кимвам, но все още не съм сигурен, че й вярвам. Това може да е нейният начин да ми
отмъсти, задето преди три седмици я излъгах. Тя вижда неувереността в очите ми и се смее.
— Оуен Мейсън Джентри — подхваща, като избутва палатката от скута си на седалката
до нея. Плъзга се върху коленете ми, а аз я обхващам през кръста. Не знам какво е наумила,
но не съм толкова обезпокоен, че да я спра. Тя ме поглежда право в очите, докато обхваща
лицето ми с длани. — Престани да се цупиш. И боиш.
Ухилвам се.
— Има рима.
Обърн се смее звънко. Споменах ли, че я обичам? Не, не съм. Защото това би било
безумно. И невъзможно.
— Аз съм кралица на римите — осведомява ме тя с усмивка. — Най-важното е да
уцелиш момента. — Ръцете й се отпускат върху гърдите ми и тя вдига за миг глава към
тавана на колата, обмисляйки следващите си думи, преди отново да сведе поглед към мен. —
Оуен, не се съмнявай. Все повече те аз желая.
Тя се опитва да бъде прелъстителка и успява, но в същото време не може да възпре смеха
си, което е още по-хубаво.
Таксито спира пред дома й. Тя се пресяга към палатката, но аз взимам лицето й между
шепите си, притеглям я обратно към себе си и доближавам устни към ухото й:
— Да вземеш своя душ върви. И след час се върни. После ти, Обърн Мейсън Рийд, с мен
докрай се наслади.
Когато се отдръпвам и я поглеждам, усмивката й се е стопила. Тя преглъща шумно и
реакцията й на думите ми ме развеселява. Отварям задната врата и тя се изтръгва от
вцепенението.
— Ама и ти си един надувко, Оуен. — Обърн се навежда през седалката и се пресяга за
палатката. След като слиза от таксито, аз й се усмихвам и тя ми отвръща с усмивка, ала нито
един от нас не се сбогува. Ще й кажа сбогом само веднъж и това няма да стане преди
понеделник сутринта.
* * *
Възнамерявам да позвъня на вратата й. Знам, че е минал само час и тя не е имала
достатъчно време, за да стигне до ателието ми, но не мога да спра да се притеснявам как ще
измине сама целия този път. Яд ме е, че се налага да го извървява по два пъти на ден, когато е
на работа.
Не искам да я припирам и не желая тя да си мисли, че съм дошъл, защото не й вярвам.
Може би трябва да седна на предните стъпала и да почакам, докато отвори вратата. Така ще
изглежда, че съм дошъл тъкмо когато тя излиза. Освен това, ако не отвори вратата, тогава
след два часа ще знам, че е размислила. Ако това се случи, просто мога да си тръгна и тя