Ей Джей, обещавам.
Лидия спира пред входната врата и се обръща към Обърн. Въздъхва кратко.
— Можеш да го видиш в неделя вечерта, Обърн. Наистина всичко е наред. Не биваше да
идвам без предупреждение.
Тя поглежда към Ей Джей над рамото на Обърн.
— Кажи на майка си довиждане, Ей Джей.
Виждам как лицето на Обърн се сгърчва, но само след секунда то засиява в усмивка,
когато тя коленичи пред момченцето. Притегля го към себе си и го прегръща.
— Съжалявам, но трябва да си тръгнеш с баба Лидия. — Отдръпва се от него и прокарва
ръка през косата му. — Ще се видим в неделя вечер.
— Но аз искам да остана тук — с искрено разочарование протестира детето.
Обърн се опитва да го прикрие с усмивка, но аз виждам колко я заболява от думите му.
Разрошва косата му.
— Друг път, обещавам. Мама трябва да става утре рано за работа и на теб няма да ти е
забавно, ако си легнем рано.
— Ще ми е забавно — настоява момченцето. Сочи към спалнята. — Ти имаш палатка и
ние можем да спим в… — Очите на момченцето се насочват към мен и то осъзнава, че току-
що е издало тайната. Поглежда обратно към Обърн и клати глава. — Няма значение, ти
нямаш палатка. Аз съм се объркал, там няма нищо.
Колкото и кофти да се чувствам от случващото се в момента, хлапето ме кара да се
усмихна.
— Ей Джей, да вървим.
Обърн го прегръща здраво, притиска го към гърдите си и му шепне:
— Обичам те. Винаги ще те обичам. — Целува го по челото, а той я целува по бузата,
преди да улови ръката на Лидия. Обърн дори не се обръща, за да се сбогува с Лидия и аз ни
най-малко не я обвинявам. Щом вратата се затваря, тя изпъва рамене, минава покрай мен и
се насочва право към стаята си. Гледам безпомощно как отмята платнището и пропълзява в
палатката.
Стоя до вратата и я слушам как плаче.
Сега всичко си идва на мястото.
Разбирам защо беше толкова разстроена, че Лидия не е дошла на рождения й ден.
Защото това е означавало, че не е могла да го прекара с Ей Джей.
Защо бе казала, че синият е любимият му цвят.
Защо се бе преместила в Тексас, макар че тук изглежда толкова нещастна.
И защо сега за нищо на света не мога да си тръгна от нея. Не и след това, на което
станах свидетел. Не и след като видях колко невероятно силна е обичта й към онова малко
момченце.
Глава 11
ОБЪРН
Чувам как се отваря ципът на мрежестата преграда и усещам ръката му върху моята,
която после се плъзва под възглавницата ми. Оуен ме привлича към себе си и аз тутакси
понечвам да се отдръпна, но в същото време съм изненадана от спокойствието, което ме
обгръща, когато се озовавам сгушена в прегръдката му. Затварям очи и чакам да последват
въпросите му. Просто ще лежа и ще се наслаждавам на комфорта, докато той го унищожи с
любопитството си.
Ръката му се плъзга нагоре и надолу по моята, нежно ме гали. След няколко минути на
мълчание, Оуен открива пръстите ми и преплита своите с тях.
— Когато бях на шестнайсет — подхваща тихо, — майка ми и по-големият ми брат
загинаха при автомобилна катастрофа. Аз бях зад волана.
Стискам здраво очи. Не мога дори да си представя нещо подобно. Внезапно моите
проблеми ми се струват толкова незначителни, че дори не мога да ги нарека проблеми.
— След злополуката баща ми беше в кома няколко седмици. Бях до него през цялото
време. Не защото обезателно исках да съм редом с него, когато се събуди, а защото не знаех
къде да отида. Нашият дом опустя. Приятелите ми продължаваха да живеят своя живот,
затова след погребението рядко ги виждах. Имах роднини, които в началото ни навестяваха,
но и те постепенно изчезнаха. В края на първия месец бяхме само аз и татко. Бях ужасен от
мисълта, че ако и той умре, нямаше да ми остане нищо, заради което да живея.
Бавно се претъркулвам по гръб и впервам поглед в него.
— Какво се случи?
Оуен протяга ръка и нежно отмята кичур коса от челото ми.
— Очевидно той оживя — тихо отвръща. — Събуди се точно месец след катастрофата. И
колкото и да бях щастлив, че той е добре, не мисля, че осъзнавах реалността, докато не му
разказах какво се бе случило. Той не можеше да си спомни нищо от деня, преди да се случи
злополуката, нито след това. И когато му казах, че мама и Кеъри са мъртви, го видях. Видях
как животът изтича от очите му. И оттогава не съм го видял да се завръща.
Избърсвам сълзите от очите си.