задълбочи целувката. Мисля, че и двамата знаем, че тази целувка означава по-скоро
„благодаря“, отколкото „желая те“.
Когато се отдръпвам, очите му са затворени и той изглежда спокоен, както се чувствам и
аз.
Отпускам се отново върху възглавницата и го наблюдавам как бавно отваря очи. Върху
устните му заиграва усмивка, той лежи до мен и двамата се взираме в тавана на палатката.
— Неговият баща беше първото ми гадже — подхващам аз историята на моя живот.
Чувствам се добре, че мога да споделя с него. Не разказвам много на другите хора, но поради
някаква причина искам да се доверя на Оуен.
— Той умря, когато бях на петнайсет. Две седмици по-късно открих, че съм бременна с
Ей Джей. Когато родителите ми научиха, настояваха да направя аборт. Освен за мен, те имаха
да се грижат за още четири деца и им беше трудно да изхранват всички ни. Нямаха
възможност да отглеждат малко бебе, но и аз за нищо на света нямаше да се откажа от сина
си. За щастие, Лидия намери компромисно решение.
Заяви, че ако се съглася официално да й предоставя родителски права над детето, аз
мога да живея с нея и да й помагам в отглеждането му. Искала да е сигурна, че няма да го
дам за осиновяване и отстъпването на пълните попечителски права щяла да й даде тази
увереност. Освен това каза, че така ще може по-лесно да уреди здравните и социални
осигуровки на детето. Не се усъмних в думите й. Бях прекалено млада и не разбирах какво
означава това. Знаех само, че тя е единствената ми гаранция, че мога да задържа Ей Джей,
затова се съгласих. Бях готова да подпиша каквото искаше, ако това означаваше, че мога да
бъда със сина си.
След като Ей Джей се роди, Лидия изцяло пое всичко в свои ръце. Никога не беше
доволна от това, което правех. Накара ме да се почувствам невежа и неспособна. След
известно време и аз започнах да й вярвам, че не ставам за нищо. В крайна сметка бях много
млада, а тя вече бе отгледала деца, затова предположих, че знае много повече от мен. Когато
завърших гимназия, Лидия вече вземаше всички решения за Ей Джей. И едно от тях беше, че
синът ми ще остане при нея, докато уча в колеж.
Оуен напипва ръката ми, притегля я между нас и здраво я стиска. Оценявам
окуражаващия жест, защото това е много трудно признание.
— Вместо да постъпя в университет за четири години, реших да се запиша на
едногодишен фризьорски курс. Мислех, че след като завърша и се устроя в собствено
жилище, Лидия ще позволи той да живее с мен. Но три месеца преди да се дипломирам,
съпругът й почина. Тя се премести в Тексас, за да бъде близо до Трей, другия й син. И взе моя
син със себе си.
Оуен въздъхва.
— Затова ли се премести в Тексас? Не си могла да й попречиш да напусне Орегон?
Поклащам отрицателно глава.
— Тя има законно право да го отведе навсякъде, където поиска. Заяви, че Тексас е много
по-добро място да расте едно дете и ако съм желаела най-доброто за Ей Джей, трябвало да
се преместя тук, след като завърша курса. Последното занятие в школата за стилисти беше в
пет часа в петък, и двайсет и четири часа по-късно аз се преместих в този апартамент.
— Ами твоите родители? — пита той. — Те не можаха ли да попречат на това?
Отново поклащам отрицателно глава.
— Родителите ми винаги са подкрепяли решенията ми, но не искаха да се намесват. Те
никога не са били близки с Ей Джей, тъй като напуснах нашия дом и се преместих да живея
с Лидия още когато бях бременна с него. Освен това имаха достатъчно свои грижи. Не можех
да им разкажа за проблемите и разногласията с Лидия, защото това щеше да ги накара да се
почувстват виновни, задето преди години са ми позволили да се преместя.
— Значи просто си се преструвала, че всичко е наред?
Стрелвам поглед към него и кимвам, малко притеснена от това, което може да открия в
очите му. Презрение? Разочарование? Когато очите ни се срещат, не съзирам нито едно от
тези неща. Виждам съчувствие. И може би малко гняв.
— Нали няма да се засегнеш, ако кажа, че ненавиждам Лидия?
Усмихвам се.
— Аз също я ненавиждам — признавам през смях. — Но в същото време я обичам. Тя
обожава Ей Джей не по-малко от мен и знам, че Ей Джей също я обича. И съм й благодарна
за това. Но никога нямаше да й дам пълни попечителски права, ако знаех, че всичко ще
свърши така. Мислех, че тя иска да помогне, но сега разбирам, че използва Ей Джей, за да