нуждая от втора работа, а този някой отчаяно се нуждае от помощ.
Вратата се отваря по-широко и аз ненадейно се озовавам под изпитателния поглед на две
очи, за които гарантирам, че имат повече оттенъци на зеленото, отколкото мога да открия по
изцапаната с боя риза на непознатия. Косата му е черна и гъста и той използва и двете си
ръце, за да я отметне от челото, разкривайки още от лицето си. Очите му са широко отворени
и пълни с тревога, но след като ме оглежда, той въздъхва. Сякаш се уверява, че стоя тъкмо
там, където трябва да бъда, и той е облекчен, че най-сетне съм тук.
Мъжът съсредоточено се взира в мен няколко секунди. Аз пристъпвам от крак на крак и
отмествам поглед настрани. Не защото се чувствам неловко, а защото начинът, по който той
ме изучва, ми действа някак странно успокояващо. Навярно за пръв път, откакто съм
пристигнала в Тексас, долавям, че някой се радва да ме види.
— Дошла си да ме спасиш ли? — пита той, отново привличайки вниманието ми към
очите му. Мъжът се усмихва, придържайки отворената врата с лакът. Оглежда ме
преценяващо от глава до пети и аз неволно се чудя какво си мисли.
Поглеждам към табелата с надпис НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОМОЩ и в главата ми се
превъртат милион сценария какво би могло да се случи, ако отговоря на въпроса му с „да“ и
го последвам вътре в сградата.
Най-лошият сценарий, който ми хрумва, е този, който приключва с убийството ми.
Тъжно, ала това не е достатъчно, за да ме възпре, имайки предвид месеца, който бях
преживяла.
— Ти ли предлагаш работа? — питам аз.
— Ако ти си тази, която се кандидатира.
Гласът му е открито дружелюбен. Аз не съм привикнала на открита дружелюбност и не
знам как да я възприема.
— Имам няколко въпроса, преди да се съглася да ти помогна — заявявам, горда от себе
си, че не изглеждам толкова изгаряща от желание да бъде убита.
Той грабва табелката с надпис НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОМОЩ и я сваля от прозореца.
Захвърля я вътре, притиска гръб към вратата, разтваряйки я докрай, и с жест ме подканва да
вляза в сградата.
— Всъщност нямаме време за въпроси, но ако това ще те успокои, обещавам, че няма да
те измъчвам, изнасилвам или убивам.
Гласът му все още е приятен, въпреки казаното. Както и усмивката му, разкриваща два
реда почти идеални зъби и леко крив горен ляв централен резец. Но този незначителен
недостатък в усмивката му всъщност най-много ми харесва в него. Това, както и пълното
пренебрежение към въпросите ми. Мразя въпросите. Може да се окаже, че тази работа няма
да е чак толкова лоша.
Въздъхвам и се промушвам покрай него, за да вляза в сградата.
— В какво се забърквам? — мърморя под нос.
— В нещо, от което няма да искаш да се измъкнеш — заявява той. Вратата зад нас се
затваря, блокирайки цялата естествена светлина в помещението. Това не би било проблем,
ако имаше вътрешно осветление, но такова отсъства. Само лека светлина се процежда откъм
това, което прилича на коридор в другия край на стаята.
Тъкмо сърцето ми започва да тупка по-силно в гърдите, предупреждавайки ме колко съм
глупава да вляза в някаква сграда с един пълен непознат, когато лампите зажужават и
оживяват.
— Извинявай. — Гласът му прозвучава толкова близо, че аз рязко се извъртам точно в
мига, когато първата луминесцентна лампа светва с пълната си мощ. — Обикновено не
работя в тази част на ателието, затова не включвам осветлението, за да пестя енергия.
Сега, когато цялото пространство е осветено, аз бавно обхождам с поглед залата.
Стените са съвършено бели, украсени с различни картини. Не мога да ги разгледам добре,
защото всички са разположени на няколко метра от мен.
— Това художествена галерия ли е?
Той се засмива, което ми се струва необичайно и аз се извръщам с лице към него.
Той ме наблюдава с любопитство, присвил очи.
— Смятам, че „галерия“ е доста силно казано. — Обръща се, заключва предната врата и
минава покрай мен.
— Какъв ти е размерът?
Мъжът прекосява просторното помещение на път към коридора. Аз все още не
проумявам защо съм тук, но фактът, че той пита какъв ми е размерът, ме кара да се чувствам
малко по-обезпокоена, отколкото бях само допреди две минути. Дали се чуди в какъв размер
ковчег ще се побера? Или какъв размер да са белезниците?
Добре де, доста съм обезпокоена.
— Какво имаш предвид? Какъв размер дрехи нося?