Той ме прегръща, сетне плъзга ръка зад врата ми и заравя пръсти в косата ми. Струва ми
се, че се опитва да запомни всеки миг, всяка емоция от нашата целувка, защото знае, че след
като свърши, това е всичко, което ще му остане. Споменът за нея.
При мисълта за това сбогуване в гърдите ми започва да се надига ярост. Той ми вдъхна
надежда, а после позволи на Трей да я отнеме с истината.
Нашата целувка бързо се изпълва с болка, но не физическа. Колкото повече се целуваме,
толкова повече осъзнаваме какво губим и това боли. Мисълта, че това навярно е
единственият шанс да се натъкна на един от малцината хора на този свят, който може да ме
накара да се чувствам така, а аз вече съм принудена да се откажа от него, ме изпълва с ужас.
Безкрайно се уморих да губя единствените неща в живота, които искам.
Той се отдръпва и ме гледа с очи, забулени от болка. Ръката му, обвиваща тила ми, се
плъзва към бузата ми и палецът му погалва долната ми устна.
— Вече боли.
Устните му отново се сливат с моите в целувка, нежна като кадифе. Оуен бавно извръща
глава, докато устата му не се озовава точно върху ухото ми.
— Това ли е всичко? Така ли ще свърши всичко?
Кимвам, макар че това е последното, което искам да направя. Но това е краят. Дори той
напълно да промени живота си, грешките от миналото му ще продължат да влияят върху
живота ми.
— Понякога не получаваме втори шанс, Оуен. Понякога нещата просто приключват.
Той потръпва.
— Ние не сме имали дори първи шанс.
Искам да му кажа, че вината не е моя; че вината е негова. Но знам, че това му е
известно. Той не ме моли да му дам още един шанс. Просто е разстроен, че всичко вече е
свършило.
Притиска длани върху стъклената врата зад мен, приклещвайки ме с ръцете си.
— Прости ми, Обърн — мълви той. — Ти и без това имаш много проблеми и аз
наистина не съм искал още повече да усложнявам живота ти. — Притиска устни върху
челото ми, после отстъпва две крачки назад и унило кимва. — Разбирам. И съжалявам.
Не мога да понеса болката в очите му, нито примирението в думите му. Пресягам се зад
гърба си, отключвам вратата, сетне се обръщам и си тръгвам.
Чувам как вратата се затваря зад мен и завинаги намразвам този звук. Вдигам юмрук към
сърцето си, защото чувствам точно това, което той обясняваше, че изпитва, когато някой му
липсва. Не проумявам това, защото се запознах с него едва преди няколко седмици.
Има хора, които срещаш и тепърва опознаваш, а има и такива, които виждаш за пръв
път и имаш чувството, че вече познаваш.
Не ме интересува колко дълго съм го познавала. Не ми пука, че ме е излъгал. Ще си
позволя да тъгувам и да се самосъжалявам, защото въпреки всичко, което Оуен е сторил в
миналото, никой не ме е карал да се чувствам така, както той ме накара да се почувствам
днес. Той ме застави да изпитам гордост от себе си като майка. Тъкмо поради това, фактът,
че се налага да се сбогувам с него, си струва няколко сълзи и аз няма да се терзая от вина, че
плача заради тази раздяла.
Изминала съм половината път до вкъщи и изтривам последната сълза, която си позволих
да пролея за сбогом, когато една кола бавно приближава до мен и спира. Оглеждам я косо и
виждам, че е полицейска патрулка. Спирам, когато Трей смъква прозореца и се навежда през
седалката.
— Влизай, Обърн.
Не възразявам. Отварям вратата и се качвам вътре, а той потегля към апартамента ми. Не
ми харесва настроението, което се излъчва от него. Не разбирам дали се държи като ревниво
гадже, или като прекалено загрижен брат. В действителност той не е нито едно от двете.
— В ателието му ли беше?
Взирам се през прозореца, обмисляйки как да отговоря. Той ще разбере, че лъжа, ако
кажа „не“, а аз имам нужда Трей да ми вярва. От всички хора на този свят, имам нужда точно
Лидия и Трей да виждат, че всичко, което правя, го правя за Ей Джей.
— Да. Той ми дължеше пари.
Чувам тежкото му дишане, докато поема и изпуска шумно въздух. Накрая Трей отбива
встрани до тротоара и паркира. Не желая да го гледам в лицето, но виждам как закрива
устата си с ръка и разочаровано стиска челюст.
— Преди малко ти казах, че той е опасен, Обърн. — Трей се взира пронизващо в мен. —
Да не си глупава?
Достатъчно се наслушах. Отварям с размах вратата на колата, излизам и я затварям с