ми е слаб и аз се ненавиждам, че в момента звуча като уплашено дете. — На теб не ти
харесва, когато го посещавам през седмицата и ти дори не му позволи да прекара една нощ с
мен.
Лидия върти очи.
— Имаше основателна причина — заявява. — Как мога да се доверя на хората, които
допускаш в дома си? Последният, който беше спалнята ти, е подсъдим.
Погледът ми се насочва към Трей, но той тутакси се отвръща. Знае, че разказвайки й за
миналото на Оуен, забива клин между Ей Джей и мен. Вижда гнева на лицето ми и
пристъпва във всекидневната.
— Ще сложа Ей Джей да спи — заявява.
Благодарна съм му за това. Ей Джей не бива да се събужда и да чува разговора, който се
води край него в момента. Подавам сина си на Трей и този път се обръщам с лице към
Лидия.
— Не бих му позволила да остане в един апартамент с Ей Джей — отвръщам в своя
защита. — Той дори нямаше да бъде в дома ми, ако знаех, че ще доведеш Ей Джей.
Устните й са стиснати, а очите й представляват две тънки цепки — израз на дълбокото й
неодобрение. Ненавиждам начина, по който ме гледа.
— За какво ме молиш, Обърн? Искаш синът ти да нощува в апартамента ти? Искаш да се
появяваш всяка вечер, преди лягане и да го превъзбудиш до такава степен, че след това той да
не иска да си ляга? — Тя се изправя, изпълнена с раздразнение. — Аз съм отгледала това
момче от раждането му, затова не можеш да очакваш, че ще му позволя да бъде в компанията
на напълно непознати.
Аз също се изправям. Тя няма да се извисява над мен и да ме заставя да се чувствам
малоценна.
— Ние го отгледахме от раждането му, Лидия. Аз бях там на всяка стъпка от живота му.
Той е мой син. Аз съм негова майка. Не съм длъжна да искам разрешение от теб, когато
искам да бъда с него.
Лидия се вторачва в мен. Надявам се, че думите й достигат до съзнанието й и тя ги
осмисля. Не може да не вижда колко е несправедлива.
— Обърн — заговорва тя, лепвайки престорена усмивка на лицето си, — аз съм
отглеждала деца и знам колко са важни редът и графикът за развитието на едно дете. Ако
искаш да го посещаваш, прекрасно. Но ние трябва да изработим по-постоянен график, за да
не му влияеш негативно.
Разтривам лице с ръце, опитвайки се да пропъдя част от разочарованието, което
изпитвам. Издишам дълбоко и спокойно поставям ръце на хълбоците.
— Да му влияя негативно? — изумявам се аз. — Как може собствената му майка да му
влияе негативно, когато всяка вечер го завива в леглото, преди да заспи?
— Той се нуждае от постоянство, Обърн…
— Точно това се опитвам да му дам, Лидия! — избухвам аз. Щом чувам повишения си
глас, тутакси замлъквам. Аз никога не съм й повишавала глас. Нито веднъж.
Трей се връща в стаята и Лидия мести поглед от него към мен.
— Нека Трей те откара у вас — разпорежда се тя. — Вече е късно.
Не се сбогува с мен, нито пита дали разговорът е приключил. Излиза от стаята, сякаш
повече няма какво да се обсъжда, независимо дали аз съм свършила, или не.
— Пфу! — изпъшквам, абсолютно неудовлетворена от протичането на този разговор. Не
само че не й казах, че искам синът ми да живее с мен, но дори не успях да постигна нищо в
своя полза. Тя винаги поучава за „последователност“ и „ред и график“, сякаш се опитвам да
го измъквам посред нощ от леглото, за да го тъпча с палачинки. Искам само да виждам сина
си повече, отколкото тя ми разрешава. Не проумявам как тя може да не вижда каква болка ми
причинява това. Би трябвало да е благодарна, че искам да изпълнявам пълноценно
майчинските си задължения. Сигурна съм, че има други хора в нейното положение, които
биха обичали достатъчно родителите на внуците си, за да им пука за тях.
Смехът на Трей ме изтръгва от мислите ми. Извръщам се към него и виждам, че се хили.
Никога досега в живота си не съм искала толкова силно да изтрия усмивката от нечие
лице. Ако съществува по-неподходящ момент за смях от настоящия, не бих желала да го
преживея.
Той вижда, че не съм във възторг от смеха му, но не го прикрива. Тръсва глава и посяга
към дрешника в коридора, за да си вземе нещата.
— Ти току-що крещя на майка ми — промърморва Трей. — Леле.
Гледам го кръвнишки, докато пристяга кобура на полицейската си униформа.
— Радвам се, че моето положение те забавлява — процеждам равно. Минавам покрай