него и излизам през вратата. Когато стигам до колата му, влизам вътре и затръшвам вратата.
Щом се озовавам сама в мрака, избухвам в сълзи.
Позволявам си да ридая безутешно, докато виждам Трей да излиза от къщата след
няколко минути. Сълзите ми мигом секват и аз избърсвам очи. Когато той вече е в колата, аз
се обръщам към прозореца и се надявам да е достатъчно очевидно, че не съм настроение за
разговор.
Мисля, че той разбира, че ме е ядосал, защото мълчи през целия път, докато пътуваме
към апартамента ми. И макар че трафикът е слаб и няма задръствания, двайсет минути са
много дълго време, когато са прекарани в тишина.
Когато спира пред дома ми, той слиза от колата и ме следва вътре в сградата. Аз все още
съм сърдита, когато стигаме до вратата, но опитът ми да избягам в апартамента, без да му
кажа „довиждане“, е осуетен, когато той сграбчва ръката ми и ме принуждава да се обърна.
— Съжалявам — извинява се Трей. — Не се смеех на твоето положение, Обърн. —
Тръсвам глава, усещайки напрежението, сковаващо челюстта ми. — Аз просто… не знам.
Никой никога не крещи на майка ми и си помислих, че е забавно. — Пристъпва по-близо и
опира ръка на рамката на вратата. — Всъщност— продължава — мисля, че беше секси.
Никога досега не съм те виждал разгневена.
Очите ми срещат неговите.
— Сериозно ли говориш, Трей? — Кълна се в Бог, че ако изобщо някога е съществувал
шанс да го намеря за привлекателен, той току-що напълно го съсипа с коментара си.
Той затваря очи и прави крачка назад. Вдига ръце в знак на капитулация.
— Нямах предвид нищо лошо — оправдава се той. — Беше комплимент. Но ти очевидно
не си в настроение за комплименти, затова може би трябва да опитам друг път.
Приветствам оттеглянето му с кратко махване и се обръщам, за да затворя вратата зад
гърба си. Изминават няколко секунди, преди да чуя Трей да вика името ми през вратата.
— Обърн — казва тихо. — Отвори вратата.
Въртя очи, но се обръщам и отварям. Той стои на прага, скръстил ръце пред гърдите си.
Изражението му се е променило и сега по лицето му се чете съжаление. Трей опира глава
върху рамката на вратата и ми напомня онази нощ, когато Оуен стоеше точно в същата поза.
Харесваше ми много повече, когато Оуен беше тук.
— Ще поговоря с мама — обещава Трей. Думите ме карат да застина и да му отдам
цялото си внимание. — Ти си права, Обърн. Трябва да прекарваш повече време с Ей Джей, а
тя само създава затруднения.
— Ще поговориш с нея? Наистина?
Той пристъпва по-близо.
— Преди малко не исках да те разстроя — казва тихо. — Просто се опитвах да те
накарам да се почувстваш по-добре, но предполагам, че не избрах правилния начин. Не ми се
сърди, става ли? Не знам дали ще понеса, ако ми се сърдиш.
Приемам извинението и клатя глава.
— Не ти се сърдя, Трей. Аз просто… — Бавно поемам и изпускам въздух. — Просто
майка ти понякога ужасно обърква живота ми.
Той се усмихва съчувствено.
— Знам какво имаш предвид — съгласява се мило. Оттласква се от рамката на вратата и
оглежда коридора. — Трябва да вървя на работа. По-късно ще поговорим, нали?
Кимам и искрено му се усмихвам. Фактът, че е готов да говори с Лидия заради мен, си
струва една или две усмивки. Трей прави няколко крачки заднешком, преди да се обърне и да
се отдалечи. Затварям вратата на апартамента, след като той изчезва зад ъгъла на коридора.
Когато се обръщам, сърцето ми се качва в гърлото, защото съзирам Емъри да стои на няколко
крачки пред мен.
И държи котка.
Много позната котка.
Соча към котката на Оуен.
— Какво… — Отпускам ръка, напълно объркана. — Как?
Тя свежда поглед към котката и свива рамене.
— Оуен се отби преди час — обяснява. — Остави котката и бележка.
Клатя невярващо глава.
— Оставил е котката си?
Съквартирантката ми се извръща и се насочва към всекидневната.
— И бележка. Каза, че знаеш къде да я намериш.
Влизам в стаята си, тутакси се отпускам на колене и пропълзявам в палатката. Върху
една от възглавниците има сгънат лист хартия. Вземам го, лягам и чета.
Обърн,
Знам, че е много да те моля да вземеш Оуен, но няма на кого другиго да я оставя. Баща
ми е алергичен към котки, което навярно е главната причина да се сдобия с Оуен. Харисън
няма да е в града до вторник, но ако искаш после можеш да я оставиш при него.
Знам, че вече го казах достатъчно пъти, но наистина съжалявам. Ти заслужаваш