някой, който ще ти даде това, от което се нуждаеш, а точно сега аз не съм този човек. Ако
знаех, че тогава ще се появиш на прага ми, щях да направя всичко различно.
Всичко.
Моля те, не позволявай на никого да те кара да се чувстваш по-малко достойна,
отколкото си.
Пази се.
P.S. Знам, че някой ден ще позволиш на друг да ползва тоалетната ти. Просто ми
направи услуга и прибери онези малки сладки сапунчета. Мисълта, че някой друг може да ги
хареса също толкова силно като мен, е наистина непоносима.
P.P.S. Трябва да храниш Оуен само веднъж на ден. Тя не е капризна котка. Благодаря ти
предварително, задето ще се грижиш за нея, без значение колко дълго ще я задържиш. Знам,
че тя ще е в добри ръце, защото съм виждал каква майка си, а ти си дяволски добра майка.
Оуен
Смаяна съм от сълзите, които рукват по страните ми. Сгъвам писмото и незабавно
излизам от стаята. Когато заварвам Емъри във всекидневната, вземам котката Оуен на ръце и
я отнасям в спалнята си. Затварям вратата след себе си и се покатервам на леглото с нея. Тя
не се противи и се излята до мен, сякаш точно там й е мястото.
С удоволствие ще се грижа за нея толкова дълго, колкото е нужно на Оуен. Защото тя е
връзката ми с него. И поради някаква причина чувствам, че се нуждая от тази връзка с Оуен,
защото когато мисля за него, болката в гърдите ми намалява.
Глава 14
ОУЕН
Поглеждам баща си, застанал виновно на прага на стаята, където държат подсъдимите,
преди да ги освободят или да ги отведат в затвора. Седя зад маса, много подобна на онази,
зад която седях преди няколко седмици, когато бях арестуван. Само че този път си плащам за
онзи арест.
Поглеждам към китките си и премествам белезниците със сантиметър по-надолу, за да
не ме притискат толкова силно.
— Каква е ползата от юридическото ти образование, щом дори не можеш да ме
измъкнеш оттук?
Знам, че е удар под кръста, но съм бесен. Разстроен. В състояние на шок заради факта,
че току-що бях осъден на три месеца затвор, макар че това е първото ми престъпление. Знам,
че е свързано с факта, че съдия Корли водеше делото. Явно напоследък такъв ми е късметът.
Моята съдба да бъде в ръцете на един от „повърхностните приятели“ на баща ми.
Баща ми затваря вратата на стаята и ни заключва. Това е последното му посещение,
преди да ме отведат в килията ми и честно казано, предпочитам той да не е тук точно сега.
Той прави три малки крачки в стаята, после спира и се надвесва над мен.
— Защо, по дяволите, се отказа от рехабилитация? — изръмжава.
Затварям очи, разочарован от това, което го вълнува в момента.
— Нямам нужда от рехабилитация.
— Единственото, което трябваше да направиш, беше да останеш за кратко в
рехабилитационния център и всичко щеше да бъде премахнато от досието ти.
Той е ядосан. И крещи. Планът му беше да се съглася на рехабилитация, но аз съм
сигурен, че това е неговият начин да се почувства по-добре заради ареста ми. Сякаш ако
прекарам известно време в рехабилитационния център, вместо в затвора, за него ще бъде по-
лесно да го преживее. Може би избрах затвора, за да му направя напук.
— Мога да поговоря със съдия Корли. Ще му кажа, че си взел погрешно решение и ще
видя дали той ще преразгледа присъдата си.
Клатя глава.
— Просто си върви, татко.
Изражението му остава непоколебимо. Той не излиза от стаята.
— Върви си! — повтарям този път по-високо. — Махай се! Не желая да ме посещаваш!
Не желая да ми се обаждаш! Няма да говоря с теб, докато съм тук, защото се надявам в Бога,
че ти ще последваш собствения си съвет.
Той продължава да стои неподвижно, затова аз правя крачка към него, после го
заобикалям. Чукам на вратата.
— Изведете ме! — викам на пристава.
Баща ми слага ръка на рамото ми, а аз я избутвам.
— Недей, татко. Просто… Сега не мога.
Вратата се отваря и ме повеждат по коридора, по-далеч от моя баща. След като свалят
белезниците ми и решетката на килията се затваря с дрънчене зад мен, аз се свличам върху
тясното затворническо легло. Отпускам глава върху ръцете си и се връщам мислено към
уикенда, заради който се озовах тук. Уикенда, когато трябваше да направя всичко различно.
Само ако бях намерил сили в себе си да осъзная, че това, което правя, не защитава