като цяло районът е пуст, близо до квартала, където баща ми живее. Когато стигам до края на
пътя, най-сетне виждам колата му. Явно е забил автомобила в канавката.
Спирам отстрани на пътя и слизам от колата, за да видя как е той. Приближавам към
предницата на колата, за да проверя дали не е ударена, но не откривам никаква щета.
Задните фарове светят и изглежда той просто не може да съобрази как да се върне отново на
пътя.
Заспал е на предната седалка, а вратите са заключени.
— Татко! — Удрям по прозореца, докато той най-после се събужда. Пипка се непохватно
с бутоните за вратата и смъква прозореца до половината, опитвайки се да отключи вратата.
— Не е този бутон. — Промушвам ръка през прозореца, отключвам вратата и я отварям.
— Отмести се — моля го. Той отпуска глава върху облегалката на колата и ме поглежда с
лице, пълно с разочарование.
— Добре съм — мърмори. — Просто трябваше малко да подремна.
Избутвам го с рамо от шофьорското място. Той пъшка, докато се намества на
пасажерската седалка, после обляга глава на вратата. Печално, но това се превръща в навик.
От миналата година досега, този е третият път, когато се налага да го спасявам. Не беше чак
толкова зле, когато пиеше само успокоителни, за да заглуши болката, но сега ги смесва с
алкохол и е все по-трудно да скрие това от околните.
Опитвам се да подкарам колата, но тя все още е на скорост. Премествам на нулева и с
лекота включвам двигателя. Превключвам на задна и без проблем излизам на шосето.
— Как успя? — изумява се той. — Аз опитах, но не се получи.
— Беше на скорост, татко. Не можеш да запалиш колата, когато е на скорост.
Когато минаваме покрай моята кола, все още спряна отстрани на шосето, насочвам
ключодържателя с дистанционното и я заключвам. Трябва да помоля Харисън да ме вземе и
да ме закара обратно до колата, след като оставя татко у тях.
Изминаваме около километър и половина, когато баща ми започва да плаче. Той се е
свил до прозореца и цялото му тяло се тресе от сълзите. Някога това ме притесняваше, но
вече свикнах. И навярно повече ненавиждам своето безразличие към депресията му много
повече, отколкото самата му депресия.
— Прости ми, Оуен — хлипа той задавено. — Опитах се. Опитах се, опитах се, опитах
се. — Ридае толкова силно, че е все по-трудно да разбирам думите му, но той продължава да
каканиже: — Само още два месеца, това е всичко, което ми е нужно. След това ще потърся
помощ, обещавам.
Продължава да плаче от срам и това е най-тежката част за мен. Мога да понеса
промяната в настроенията му, отчуждението, среднощните обаждания. От години се справям
с това.
Но да гледам сълзите му ме изяжда отвътре. Гледката колко е съкрушен, как все още не
може да преодолее болката от онази нощ, е това, което ме заставя да приемам извиненията
му. Депресията в гласа му връща спомена от онази нощ и колкото и да го ненавиждам за
слабостта му, все пак съм му благодарен и оценявам усилията му да остане жив. Ако бях на
негово място, не съм сигурен, че дори щях да имам желание да живея.
Плачът му мигом секва, когато светлините на полицейската патрулка осветяват
вътрешността на колата. Досега много пъти са ме спирали и знам, че това е правило, когато
някоя кола се намира на пътя в толкова късен час. Но състоянието на баща ми в момента ме
изнервя.
— Татко, остави аз да се оправя с това — казвам, докато спирам в отбивката край
шосето. — Той ще разбере, че си пиян, в мига, в който отвориш уста, за да заговориш.
Той кимва и наблюдава притеснено полицая, който върви към колата.
— Къде е застраховката ти? — питам баща ми, точно когато полицаят приближава до
прозореца. Татко рови непохватно в жабката, докато аз свалям стъклото.
Полицаят тутакси ми се струва познат, но в момента не мога да се сетя кой е. Чак след
като се навежда и ме поглежда право в очите, ми просветва. Мисля, че името му е Трей. Не
мога да повярвам, че го помня.
Страхотно. Спрян съм точно от единствения мъж, когото някога съм удрял.
Той сякаш не ме помни, което е добре.
— Шофьорската книжка и застраховката — нарежда рязко.
Аз вадя шофьорската си книжка от портфейла, а баща ми подава удостоверението за
платена застраховка на колата. Когато ги подавам на Трей, той проверява първо моята
шофьорска книжка. Мигом се подсмихва.