— Оуен Джентри? — Потупва с книжката по колата и се смее. — Леле. Никога не съм
мислил, че отново ще чуя това име.
Прокарвам палци по волана и тръсвам глава. Той определено си спомня. Не е добре.
Трей вдига фенерчето си и осветява вътрешността на колата, плъзгайки лъча по задната
седалка, а сетне го насочва към баща ми. Татко закрива очи с лакът.
— Вие ли сте Калахан?
Баща ми кимва мълчаливо.
Трей отново се смее.
— Е, това се казва неочаквано удоволствие.
Предполагам, че Трей познава баща ми, защото е адвокат и аз не съм сигурен дали точно
в момента това е добра новина. Не е необичайно полицаите да мразят адвокатите,
защитаващи същите престъпниците, които блюстителите на реда арестуват.
Трей отпуска фенерчето и прави крачка назад.
— Излезте от колата, сър. — Думите му са отправени към мен и аз се подчинявам.
Отварям вратата и слизам. Почти мигновено той сграбчва ръката ми и я извива, докато не се
обръщам доброволно и не слагам ръце върху капака на колата. Той започва да ме
претърсва. — Имате ли у себе си нещо, за което трябва да зная?
Какво, по дяволите? Клатя отрицателно глава.
— Не. Просто откарвам баща си до дома му.
— Пили ли сте тази вечер?
Спомням си двете питиета в бара, но това беше преди няколко часа. Не съм сигурен
дали трябва да го споменавам. Моето колебание не му харесва. Той ме обръща и насочва лъча
на фенерчето право в очите ми.
— Колко сте изпили?
Отново поклащам глава и се опитам да отвърна поглед от заслепяващата светлина.
— Само две чаши. Беше доста по-рано.
Той отстъпва назад и заповядва на баща ми да слезе от колата. За щастие, татко успява да
отвори вратата. Поне е достатъчно трезвен да го направи.
— Заобиколете колата — продължава със заповедите Трей. Наблюдава как баща ми се
препъва, докато върви от пасажерската страна на колата към мястото, където стоя,
подпирайки се на колата по време на този преход. Очевидно е пиян и честно да си призная,
не съм сигурен дали е незаконно пътникът да е пиян. Доколкото е известно на Трей, татко не
шофираше.
— Може ли да претърся автомобила?
Стрелвам поглед към баща ми, очаквайки решението му, но той се е облегнал на колата
със затворени очи. Прилича на полузаспал. Размислям дали да откажа претърсването, но
предполагам, че това ще даде на Трей допълнително основание да стане още по-
подозрителен. Освен това баща ми е наясно какви ще са последствията, ако държи в колата
нещо, което би могло да му навлече неприятности. Затова дори и да е бил толкова глупав, че
да седне тази вечер пиян зад волана, сериозно се съмнявам, че има у себе си каквото и да
било, което би застрашило кариерата му. Небрежно свивам рамене и казвам:
— Действайте.
Просто искам Трей да задоволи жаждата си за отмъщение и после да си върви по пътя.
Трей ни заповядва да застанем до задната част на автомобила и се навежда над предната
седалка. Сега баща ми е нащрек и внимателно го наблюдава. Кърши пръсти и очите му са
пълни със страх. Изражението на лицето му е достатъчно красноречиво и вече се досещам,
че Трей навярно ще намери нещо в тази кола.
— Татко… — прошепвам разочаровано. Очите му срещат моите и в тях се чете дълбоко
съжаление.
Не мога да преброя колко пъти баща ми е обещавал да потърси помощ. Мисля, че е
чакал прекалено дълго.
Татко затваря очи, когато Трей преминава на задната седалка. После излиза и оставя
едно, две, три шишенца с таблетки върху колата. Отваря всяко едно и оглежда съдържанието
им.
[6]
— Прилича на окси — заявява Трей, търкаляйки едно хапче между палеца и
показалеца си. Мести поглед от мен към баща ми. — Някой от вас има ли рецепта за това?
Поглеждам татко, надявайки се от все сърце да има рецепта, макар да знам, че е малко
вероятно.
Трей се усмихва. Копелето се хили, сякаш току-що е попаднало на златна мина. Той
подпира лакти върху колата и започва старателно да връща таблетките една по една в
шишенцата.
— Нали знаете — подхваща, без да гледа към никого от нас, но говорейки на двамата, —
окси се смята за забранен препарат, когато е получен по незаконен път. — Поглежда към
мен. — Е, аз знам, че не си юрист като баща си, така че нека ти го обясня като на
непрофесионалист. — Изправя се и затваря капачките на шишенцата. — В щата Тексас
притежанието на непозволени препарати се смята за престъпление, за което автоматично