присъдата е затвор.
Затварям очи и издишам дълбоко. Това е последното, от което се нуждае татко. Ако
загуби и кариерата си след всичко, което вече е изгубил, той няма да го преживее.
— Предлагам, преди всеки един от двама ви да заговори, да вземете под внимание това,
което ще се случи, ако един адвокат бъде обвинен в престъпление. Почти сигурно е, че това
ще доведе до отнемането на разрешителното му да упражнява адвокатската си професия.
Трей заобикаля колата и застава между баща ми и мен. Оглежда баща ми от горе до долу.
— Помислете за това за секунда. Един адвокат, чиято кариера се основава на защитата
на престъпници, губи всичко и сам става престъпник. Каква ирония. — Трей се обръща с
лице към мен. — Тази вечер работил ли си, Джентри?
Накланям глава, смутен от въпроса.
— Ти си собственик на ателие, нали? Днешната вечер не е ли една от тези, когато
отваряш?
Ненавиждам това, че той знае за ателието ми. Ненавиждам още повече, че ме разпитва
за него.
Кимвам.
— Да. Първият четвъртък от всеки месец.
Той пристъпва по-близо.
— Така си и мислех — процежда. Търкаля трите шишенца между ръцете си. — Видях те
по-рано тази вечер да излизаш с някого от ателието. Момиче?
Да не би да ме следи? Защо ще ме следи? И защо разпитва за Обърн?
Гърлото ми пресъхва.
Не мога да повярвам, че до този момент не съм събрал две и две. Разбира се, че Обърн
ще има връзка с Трей. Семейството му навярно е причината тя да се върне в Тексас.
— Аха — потвърждавам, обмисляйки как да омаловажа ситуацията. — Тя работи за мен
тази вечер и аз я изпратих до дома й.
Очите му се присвиват при моя отговор и той кимва.
— Да — казва сухо. — Не ми харесва тя да работи за някой като теб.
Знам, че е ченге, но в момента виждам просто един гадняр. Мускулите ми се стягат, а
погледът му тутакси се свежда към свитите ми в юмруци ръце, отпуснати отстрани до тялото
ми.
— Какво искаш да кажеш с това „някой като мен“?
Очите му срещат моите и той се засмива.
— Е, ние двамата с теб нямаме много добро минало, нали? Ти ме нападна при първата
ни среща. Щом те спрях тази вечер, ти призна, че шофираш в нетрезво състояние. А
сега… — Той поглежда към таблетките в ръцете си. — А сега намирам това в автомобила,
който шофираш.
Баща ми пристъпва напред.
— Тези са…
— Спри! — крещя на татко, прекъсвайки това, което се готви да каже. Знам, че смята да
признае, че са хапчетата са негови, но той не е достатъчно трезвен, за да осъзнае какво ще
причини това на кариерата му.
Трей отново се смее и на мен наистина ми писва да слушам този звук.
— Както и да е — продължава той, — ако тя има нужда някой да я изпраща до дома й,
може да извика мен.
Слага шишенцата върху капака на колата.
— И така, на кого от вас принадлежат тези?
Татко поглежда към мен. Виждам борбата в очите му, защото той не знае какво да каже.
Не му давам тази възможност.
— Мои са.
Затварям очи и мисля за Обърн, защото този момент и косвената заплаха на Трей да стоя
по-далеч от нея ще отнемат всички шансове, които бихме могли да имаме.
Мамка му.
Бузата ми среща студения метал на капака.
— Имате право да запазите мълчание…
Ръцете ми са извити на гърба и белезниците щракват около китките ми.
Втора част
Глава 15
ОБЪРН
Изминаха двайсет и осем дни, откакто Оуен бе осъден на три месеца затвор. Много
неща се случиха за тези двайсет и осем дни.
Аз подпъхвам одеялото под Ей Джей и се навеждам, за да го целуна по челото.
— Ще те видя утре след училище, нали?
Ей Джей ми се усмихва. Всеки път, когато го прави, сърцето ми се разтапя. Той толкова
много прилича на Адам. С изключение на лекия червеникав оттенък в кестенявата си коса,
всичко останало е наследил от Адам, дори мимиките и маниерите.
— Ще останеш ли да вечеряш с нас?
Аз кимам и отново го прегръщам. Да се сбогувам с него и да знам, че той не спи в
леглото в моя дом, е най-голямата ми мъка. Аз би трябвало да го слагам да спи в дома, в
който живеем заедно.
Но каквото и да е казал Трей на Лидия, имаше ефект, защото вече идвам повечето вечери
през седмицата и тя не е казала нито една лоша дума за мен.
— Готова ли си? — чувам гласа на Трей зад гърба си.
— Лека нощ, Ей Джей. Винаги ще те обичам.
Той се усмихва.
— Лека нощ, мамо. Винаги ще те обичам.
Гася светлината, излизам от стаята и затварям вратата. Трей посяга към ръката ми и