преплита пръсти с моите, докато вървим към всекидневната. Свеждам поглед към
съединените ни ръце и не чувствам нищо друго, освен вина. През изминалите няколко
седмици се опитвах да отговоря с взаимност на чувствата, които той изпива към мен, но
колкото и да се стараех, досега не се получава.
Прекосяваме всекидневната, където Лидия седи на дивана. Погледът й тутакси се
насочва към ръцете ни. Тя се усмихва кратко и аз не съм сигурна какво означава тази
усмивка. Трей каза, че тя изобщо не е реагирала, когато миналата седмица я е осведомил, че
ме извежда на нашата първа официална среща, но аз знам, че Лидия има свое мнение по
въпроса. Почти бях уверена, че тя ще бъде щастлива, защото близките ми отношения с Трей
ще ме обвържат и с нея, а това намалява опасността да взема Ей Джей и да се преместя в
Портланд.
— Тази вечер на работа ли си? — пита тя сина си.
Той кима, пуска ръката ми и посяга към ключа на дрешника в коридора.
— През следващите три седмици съм нощна смяна — пояснява Трей. Пъха ключа в
ключалката на вратата и изважда оръжието си от касетката.
Вниманието ми се насочва от Трей към снимката на Адам, висяща на стената във
всекидневната. На нея е на не повече от четиринайсет. Всеки път, когато идвам тук, с все
сили се старая да не я поглеждам, но винаги съм изумена от огромната прилика на Ей Джей
с баща му. Колкото повече расте Ей Джей, толкова повече от чертите на Адам виждам в него.
Но мисълта, че Адам завинаги ще остане на шестнайсет, ме заставя да се питам как ли щеше
да изглежда като възрастен. Ако беше жив сега, дали щеше да прилича на Трей? Дали Ей
Джей ще прилича на Трей?
— Обърн.
Гласът на Трей прозвучава толкова близо, че неволно подскачам. Когато го поглеждам,
той стрелва кратък поглед към снимката на Адам, сетне се обръща и се запътва към входната
врата. Изглежда разочарован, че стоях тук и се взирах в снимката, а това ме кара да се
чувствам донякъде виновна. Знам, че за него щеше да бъде още по-трудно, ако подозираше
колко силни са все още чувствата ми към брат му.
— Лека нощ, Лидия — казвам и се отправям към вратата.
Тя се усмихва, но в усмивката й има нещо странно. Сякаш ме обвинява. Може да греша и
да ми тежи на съвестта, но не мога да превъзмогна усещането, че тя изпитва негодувание към
мен заради времето, което прекарах с Адам, преди той да почине. Не мисля, че й се нравеха
чувствата на Адам към мен и със сигурност знам, че никак не бе доволна, задето той
настояваше да прекарва толкова дълго време с мен.
И това много ме тревожи, защото независимо колко силно подкрепя тя връзката ми с
Трей, аз се боя какво ще се случи, ако нещата между мен и Трей не потръгнат. Именно заради
това отношенията ни все още не са официални, защото ако станат такива, аз трябва да бъда
подготвена за това, което ще се случи с Ей Джей, ако двамата с Трей не издържим дълго като
двойка.
* * *
Трей ме изпраща до входната врата, както прави почти всяка нощ през последната
седмица. Знам, че все още чака да го поканя вътре, но аз просто не съм готова. Не съм
сигурна кога ще бъда, но миналата вечер най-после му позволих да ме целуне, макар да не
исках точно това. Той просто го направи. Бях отключила вратата и се извърнах към него,
когато устните му покриха моите, преди да успея да се съглася или да възразя. Иска ми се да
кажа, че целувката ми е харесала, но най-вече се чувствах неудобно, по множество причини.
Все още ми е неловко заради това, че бях влюбена в брат му. Може би все още го обичам
и навярно това никога няма да отмине. Освен това съм притеснена от факта, че брат му е
единственият мъж, с когото съм се любила. Обезпокоена съм и заради това, че Ей Джей през
целия си живот е познавал Трей като свой чичо и аз не искам да го обърквам, ако нещата
помежду ни станат сериозни.
Освен това съществува и проблемът с привличането. Трей определено е симпатичен
мъж. Той е самоуверен и има прекрасна кариера. Но в него има нещо, което е дълбоко стаено
под мускулестото му телосложение или идеално оформената му тъмна коса. Нещо, което е
напълно противоположно на Адам. Нещо, което всъщност ме отблъсква.
Адам излъчваше доброта. Спокойствие. Когато бях с него, се чувствах в безопасност.
Точно същото излъчваше и Оуен и мисля, че тъкмо то ме привлече към него. Той