притежава много от качествата на Адам.
Ала досега не усещам нещо подобно в Трей. Опитвам се да не мисля за това, че съм на
път да се обвържа с някой, който може да се окаже лош човек. Но откакто го познавам, аз
свързвам Трей с Лидия, така че може би не става дума за характера на Трей. Може би го съдя
несправедливо, просто защото имам чувството, че майка му не е добър човек.
Ето защо се опитвам да приема мисълта да бъда с него. Затова миналата нощ му
позволих да ме целуне, защото понякога интимността може да създаде връзка между хората,
която иначе не би се появила.
Отключвам вратата и поемам бавно въздух, преди да се извърна. Опитвам се да се
настроя, че искам той да ме целуне, че тази целувка може да е хубава и вълнуваща, но знам
със сигурност, че няма да почувствам и частица от това, което изпитах, когато Оуен ме
целуна.
Онова беше целувка.
Затварям очи и се опитвам да изтрия мислите за Оуен от главата си, но ми е трудно.
Когато се свързваш с някого толкова бързо и само една целувка те кара да изпитваш такива
силни чувства, не е лесно просто да забравиш всичко, ако този човек те нарани с нещо. И
макар да се оказа, че проблемите на Оуен са твърде големи, за да се забърквам с тях, все още
не мога да спра да мисля за него. Може би защото мъжът, когото опознах, и този, който той
се оказа, просто не могат да са един и същ човек. И колкото и да се опитвам да го забравя, аз
не спирам да се тревожа. Тревожа се за него. Тревожа се колко дълго ще остане в затвора.
Тревожа се за ателието му. Тревожа се за котката Оуен, защото тя все още е при мен и веднага
щом Оуен излезе от затвора, ще се наложи да се срещна с него, за да му я дам.
Тревожа се за това как ще успея да го скрия от Трей, защото в момента Трей мисли, че
котката е на Емъри.
Освен това смята, че името й е Спаркълс.
— Утре на работа ли си? — пита Трей.
Обръщам се и го поглеждам. Той е много по-висок от мен и това понякога ме плаши.
Кимвам.
— От девет до четири.
Той вдига ръка към шията ми и се навежда за целувка. Затварям очи и правя всичко
възможно да се насладя на допира на устните му до моите. За секунда си представям, че
целувам Оуен и се ненавиждам заради това.
Тази целувка е кратка. Трей вече закъснява за работа, така че ми е спестена неловкостта,
задето не го каня вътре.
Той ми се усмихва.
— Това беше втората целувка, която ми позволяваш.
Усмихвам се.
— Обади ми се, когато утре свършиш работа — заръчва той. — Ще ги направим три.
Кимам отново и той се обръща, за да си тръгне. Отварям вратата на апартамента и
влизам, но Трей извиква името ми, преди да затворя. Връща се до вратата и ме поглежда със
сериозно изражение.
— Увери се, че всички врати са заключени. Чух, че Джентри е бил предсрочно
освободен и не бих се учудил, ако се опита да ми отмъсти, като се появи тук.
Сякаш някой изсмуква всичкия въздух в дробовете ми и аз едва успявам да си поема дъх.
Не искам Трей да види как са ми въздействали думите му, затова кратко кимвам.
— Защо ще иска да ти отмъщава?
— Защото така, Обърн. Аз имам това, което той не може да има.
Бодва ме чувство на безпокойство, защото не желая Трей да мисли, че „ме има“. И това е
още едно различие между него и Оуен. Оуен никога не би казал, че „ме има“.
— Ще заключа. Обещавам.
Трей кимва и тръгва по коридора.
Аз се взирам в ключалката.
Отключвам.
Не знам защо.
Котката Оуен мърка в краката ми, затова се навеждам и я вземам на ръце, докато вървя
към стаята си. Първото, което правя, което беше и първото, което сторих миналата вечер,
след целувката на Трей, е да си измия зъбите. Знам, че е абсурдно, но когато се целувам с
Трей имам чувството, че изневерявам на Оуен.
След като си измивам зъбите, се връщам в спалнята и виждам, че котката Оуен се
промъква в палатката. Не ми дава сърце да прибера палатката, защото знам, че щом позволят
на Ей Джей да пренощува някоя нощ тук, тя ще му хареса. Пропълзявам в нея и лягам по
гръб. Придърпвам котката Оуен върху корема си и плъзвам нежно ръка по пухкавата козина.
В гърдите ми бушува буря от емоции. Усещам прилив на адреналин, след като знам, че
Оуен вече не е в затвора и може би по някое време тази седмица ще дойде да си вземе
котката. Но в същото време съм напрегната, защото не зная какво ще се случи, когато отново
го видя. Ненавиждам мисълта, че навярно срещата ми с него ще ме развълнува много повече,